Астроном от Хавайския университет е изяснил, че нестабилността на Слънчевата система ще доведе до падане на Меркурий върху Слънцето или Венера в близките 5 милиарда години.
Земята и другите планети обаче ще останат на своите места и нищо не ги заплашва, става ясно от статия, приета за публикация в Astrophysical Journal.
Вече четири века астрономите гадаят доколко стабилна е Слънчевата система и колко дълго нейните планети могат да просъществуват, без да се сблъскат или да изхвръкнат извън нейните предели в резултат на гравитационни взаимодействия.
Отговорът на този въпрос е изключително сложен от изчислителна гледна точка и едва в последните 20 години учените започнали сериозно да се опитват да го разрешат благодарение на бързото развитие на суперкомпютрите.
Ричард Зеебе (Richard Zeebe) от Хавайския университет в Маноа (САЩ) е установил, че Слънчевата система действително се явява нестабилна и хаотична по своята природа и че тя може да загуби Меркурий в далечното бъдеще, като изчислил възможните изменения на орбитите на планетите за пет милиарда години.
Както обяснява планетологът, той бил провокиран да направи изчислението от твърденията на някои негови колеги за това, че след известно време Земята може да бъде унищожена в резултат на дестабилизираната орбита на Меркурий, който ще се сблъска с нашата планета при хаотичното движение по Слънчевата система.
Зеебе решил да провери отново тези резултати, като използва по-точни алгоритми и методики за изчисления, „превъртайки“ историята на Слънчевата система с пет милиарда години напред. В тези изчисления ученият използвал изобретени от самия него статистически алгоритми, позволяващи да се „слепят“ подобни двойки орбити за опростяване и ускоряване на изчисленията.
Независимо от всички хитрости изчисленията отнели няколко месеца на суперкомпютъра Cray CS300, а ако трябваше да ги извърши обикновен домашен компютър, това би отнело повече от 1,7 милиона часа (200 години).
Оказало се, че Меркурий действително може да загине в близките няколко милиарда години, но негова „жертва“ няма да е Земята, а Слънцето или Венера, с които той ще се сблъска 90–100 милиона години след дестабилизацията на неговата орбита в резултат на разтеглянето ѝ е превръщането ѝ в елипса.
Както обяснява Зеебе, шансовете за това не са големи, само 0ь6%, но такава вероятност не може да се изключи.
От друга страна, Земята и другите обитатели на Слънчевата система не са заплашени от нищо и нашата планета ще остане на своето място дори няколко милиарда години след като нейната повърхност повече не може да поддържа живот поради растящата яркост на Слънцето и изчерпването на ресурсите.
Но и без да изчерпаме ресурсите, приблизително толкова живот остава и на нашето Слънце, което в края на жизнения си цикъл ще се раздуе в червен гигант и така или иначе ще унищожи живота на нашата планета, ако тя оцелее въобще.
© NASA
