Гениалният Леонардо да Винчи е оставил толкова загадки, че учените от цял свят и до днес се блъскат над разгадаването им. Най-много въпроси предизвиква прочутата „Мона Лиза“.
Днес експерти твърдят, че неуловимата полуусмивка на Джокондата е умишлено създаден ефект, който Леонардо е използвал неведнъж. Тази версия възникнала, след като наскоро била открита по-ранната му творба – La Bella Principessa („Прекрасната принцеса“), в която художникът използва подобна оптична илюзия.
Загадката на усмивката на Мона Лиза се състои в това, че тя е забележима само когато зрителят гледа по-високо от устата на жената на портрета, но стига да премести поглед върху самата усмивка, и тя изчезва.
Учените обясняват това с оптична илюзия, която се създава чрез сложно съчетание на цветове и оттенъци. За това допринасят особеностите на периферното зрение на човека.
Ефектът на изплъзващата се усмивка е създаден от Да Винчи благодарение на използването на така наречената техника сфумато („неясен“, „неопределен“) – размити очертания и специално наложени сенки около устата и очите се изменят визуално в зависимост от това, под какъв ъгъл човек гледа картината. Затова усмивката ту се появява, ту изчезва.
Дълго време учените спореха бил ли е този ефект създаден умишлено. Откритият през 2009 година портрет La Bella Principessa позволява да се докаже, че Да Винчи е отработвал тази техника дълго преди създаването на Джокондата. На лицето на момичето се забелязва същата тази полуусмивка, както при Мона Лиза.
Леонардо да Винчи. La Bella Principessa
Сравнявайки двете картини, учените стигнали до извода, че Да Винчи и там е приложил ефекта на периферното зрение. Формата на устните визуално се изменя в зависимост от ъгъла на зрение. Ако се гледа пряко в устните, усмивка не се забелязва, но щом се премести погледът нагоре, ъгълчетата на устата буквално се повдигат нагоре и усмивката отново се появява.
Портретите с оптичната илюзия на изплъзващата се усмивка.
Професорът по психология и експерт в областта на визуалното възприятие Алесандро Сорано (Великобритания) обяснява: „Усмивката изчезва, щом зрителят се опита да я улови.“ Под негово ръководство учените провели редица експерименти.
За да се демонстрира оптичната илюзия в действие, на доброволци било предложено да разгледат от различно разстояние платната на Да Винчи и за сравнение – картината на неговия съвременник Полайоло „Портрет на млада жена“. Усмивката била забележима само на картините на Да Винчи, в зависимост от определения ъгъл на зрение.
Картините на Да Винчи и Полайоло.
При размиване на изображението се наблюдавал същият ефект. Професор Соранцо не се съмнява, че това е умишлено създадена от Да Винчи оптична илюзия и че тази техника е разработвана от него в продължение на няколко години.
