Геолози от Калифорния са изследвали тайната на устойчивостта на наклонените камъни близо до гигантския разлом Сан Андреас между Тихоокеанската и Северноамериканската тектонска плоча.
Две групи балансиращи камъни са открити в планината Сан Бернардино преди десет години от проф. Джим Брюн и колегите му. Те се намират на 7-10 км от разлома Сан Андреас и Сан Хасинто. Оттогава изследователите се опитват да обяснят причината на възникването на тази аномалия, която обикновено не се среща близо до големи пукнатини в земната кора.
36 камъка, намиращи се в изключително неустойчиви позиции, съхраняват равновесие независимо че в този регион редовно има земетресения. Според изчисленията на геолозите възрастта на камъните е поне 10 000 години и са преживели около 100 големи земетресения.
Учените от Калифорнийския университет в Ървайн се опитали да изяснят тайната на тяхната устойчивост.
Преди всичко геофизиците анализирали геометрията на планинските скали и измерили ъгъла на наклон на различните камъни. Въз основа на тези данни те определили силата на земетресението, необходимо да предизвика падане на тези неустойчиви камъни под действието на силата на тежестта.
Получените резултати били сравнени с три сценария за земетресения, моделирани от Геоложката служба на САЩ, като силата на всяко от тях надвишава 7,3 по Рихтер.
Учените открили, че според всички закони на физиката балансиращите камъни трябва да паднат. С помощта на 3D моделираве геолозите дори определили кога неустойчивите грамади е трябвало да се разрушат – по време на мощните земетресения от 1812 и 1857 г.
Но въпреки всички закони камъните продължават да балансират в продължение на хилядолетия. Учените са установили, че един от тях се намира в опасното наклонено положение вече 18 000 години.
Всички тези изчисления и моделирания накарали учените да направят извод, че движението на земята в района не са били толкова мащабни, колкото се смятало по-рано.
По време на земетресения между двата разлома – Сан Адреас и Сан Хасинто, разположени на 2 км един от друг, са оставали цепнатини – зони, които са били практически неподвижни. На тези „безопасните" островчета успяват да устоят балансиращите камъни, смятат геолозите.
„Даваме на земните пукнатини различни имена, но това не означава, че те се държат независимо една от друга – пояснява проф. Лиза Гранд Лудвиг, ръководител на изследването. – Това е мрежа от пукнатини, които си взаимодействат."
Сеизмолози от Калифорния, запознали се с изследването, отбелязали важността на получените изводи за планирането на мерки за безопасност при следващи земетресения в този сеизмично опасен район на планетата.
