Следи от унищожени извънземни цивилизации, погубили себе си вследствие на термоядрена война, замърсяване на атмосферата или бунт на роботи, трябва да се виждат в атмосферата на планети за наблюдателите на Земята.
Това твърдят учени в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.
Преди повече от половин век американският астроном Франк Дрейк е разработил формула за изчисляване на количеството цивилизации в галактиката, с които е възможен контакт, в опит да оцени шансовете за откриване на извънземен разум и живот.
Физикът Енрико Ферми в отговор на доста високата оценка на шансовете за извънземен контакт по формулата на Дрейк е формирал теза, която сега е известна като парадокс на Ферми: ако извънземните цивилизации са толкова много, то защо човечеството не наблюдава никакви техни следи?
Учените са се опитвали да решат този парадокс по множество начини, най-популярна от които е хипотезата за „уникалната Земя", която говори, че за зараждане на живот и поява на разумни същества са необходими уникални условия, които по същина повтарят перипетиите на еволюцията на нашата планета.
Стечението на милиони обстоятелства е слабо вероятно, поради което ние все още не сме виждали извънземни, смята нейният автор Питър Уорд.
Дънкан Форган (Duncan Forgan) и колегите му от университета на Сейнт Андрюс (Шотландия) предлагат алтернативно обяснение на парадокса на Ферми: ами ако наши братя по разум са успели да се самоунищожат още преди да сме успели да осъществим с тях контакт?
В такъв случай следва да търсим не радиосигнали, идващи от такива „мъртви" цивилизации, а следи от тяхното пребиваване на повърхността на планети, където те са съществували.
Авторите на статията се опитали да оценят вероятността от това, ще можем ли да открием и видим такива светове, като изчислили последствията от различни ръкотворни катаклизми с примери на Земята и оценили тяхната „видимост" за хипотетичните извънземни и това, колко дълго те ще се виждат те за тях.
Форган и колегите му разгледали четири сценария – пълно унищожение на цивилизациите в резултат на ядрена война, „изтичане" или бойно прилагане на вирус или микроб, унищожаващ извънземните или всички живи същества, екологична катастрофа на планета или звезда и бунт на нанороботи, изяли своите създатели и цялата планета.
Както показали изчисленията, някои следи от тези катастрофи – „ядрена пепел" в атмосферата, йонизация на газовете в нея и в тяхното синьо-зелено светене, повишена концентрация на въглеводороди във въздуха след унищожаване на целия живот от „боен" вирус, следи от фреон и прочие замърсители на въздуха – ще се виждат добре за телескопи от рода на „Кеплер", „Джеймс Уеб" и TESS.
Особено интересно изглеждал сценарият „бунт на машини" – ако нанороботи изядат всичките хора или животни, то повърхността на планетата, покрита с „пясък" от извънземните, ще отразява светлина, рязко повишавайки яркостта на планетата в този момент, когато тя преминава по диска на звездата. Подобен ефект ще се наблюдава във всички диапазони на лъчение и той лесно ще се забелязва от инфрачервени телескопи.
Други неща, като например ядрен апокалипсис, серни „следи" от разлагане на биомаса след края на вирусна или бактериална атака, или замърсяване на недрата на звездата от изхвърлени на нея радиоактивни отпадъци, ще бъдат прекалено слаби или краткотрайни, за да може да се видят пряко на Земята и да стане ясно от какво са предизвикани.
Всичко това позволява да се надяваме, че подобни следи от съществуването и гибелта на цивилизации ще могат да бъдат открити в бъдеще в рамките на проекта SETI, в инициативата на Стивън Хокинг и Юрий Милнер и други.
