Марсоходът Curiosity работи на Червената планета вече три години. В края на май 2015 монтираният на апарата руски уред ДАН е открил аномална зона.
„Това беше много силен сигнал. Помня деня, когато на поредната ни оперативка след нощна смяна Дима Головин показа картината и ние видяхме, че хоризонталната линия на графиката се е сменила със „стена“, която рязко се изкачва нагоре“, разказва Игор Митрофанов, завеждащи отдела по ядрена планетология на Института за космически изследвания на РАН и ръководител на научната група на уреда ДАН.
ДАН (Динамично албедо на неутрони) е един от двата неамерикански уреда на борда на Curiosity и е нещо като неутронен телескоп – той измерва потока неутрони, „избити“ от повърхността и подповърхностния слой на планетата от частиците космически лъчи.
Всички космически тела се подлагат на непрекъсната бомбардировка от частици с висока енергия. Когато те се сблъскват с повърхността, се пораждат вторични неутрони, които се забавят и поглъщат от атомите на повърхността.
На марсохода Curiosity е монтирана „напреднала“ версия на подобен уред – към детектора за неутрони е добавена активна част – импулсен неутронен генератор. Собственият източник на неутрони позволява по-добре да се оцени поглъщането на неутрони от повърхността и следователно – да се получат повече данни за нейните свойства.
Митрофанов отбелязва, че очакваният срок на работа на генератора за неутрони бил една година. „Но той продължава да работи. Бавно спада неговата интензивност, но лесно компенсираме това, увеличавайки сеансите на работа в активен режим. Тоест където преди беше достатъчно да излъчваме импулси 10 минути, сега излъчваме 20 минути“, пояснява ученият, цитиран от изданието „Чердак“.
Необяснимата аномалия
По време на движението на марсохода генераторът не се включва, но дори в режим „свободно“ учените успели да засекат странна геоложка зона, получила не по-малко загадъчното обозначение „Лос“ (Elk).
Според Митрофанов това се случило в края на май 2015, точно преди Марс да се озове от другата страна на Слънцето и проектът се готвел към „спящ режим“.
Докато Червената планета е зад Слънцето, с марсохода няма връзка – смущенията от слънчевата корона са прекалено силни. Когато завършил последният рейс на марсохода преди „заспиването“, учените получили и разшифровали получените от ДАН данни и видели, че графиката се е покачила много рязко 2,5-3 пъти – нараснал потокът топлинни неутрони. Тоест точно под марсохода имало много водород, а това значи – вода.
Според изчисленията на изследователите излизало, че в подозрителното място в почвата имало около 10% Н2О – повече от където и да е по маршрута на Curiosity. До този момент водата в породите, изследвани от марсохода, не превишавала 5%. Приблизително толкова се съдържат в бетонен под. Освен високото съдържание на водород уредът ChemCam видял в тази зона аномално високо съдържание на силициев диоксид (70–80%) – на Земята това най-често е кварц.
„Програмата за следващия отрязък от пътя се съставя по време на предишния „рейс“ – тя се пуска веднага след поредната стоянка, след предаването на данните, затова към момента, когато видяхме „стената“ на графиката, марсоходът беше изминал 46 метра напред“, казва Митрофанов.
След като Марс излязъл иззад Слънцето през лятото на 2015, ръководството на мисията взело безпрецедентното решение да направи първото в историята на Curiosity обръщане на 180 градуса и да изследва тази зона по-внимателно.
„Върнахме се в тази област, пресякохме я три пъти, проведохме серия наблюдения. Направихме десетки активни измервания, работеше рентгеновият спектрометър APXS и действително се получи, че там е напълно аномално петно“, казва Митрофанов. Под сравнително тънък слой вещество от 10-12 сантиметра, където има малко водород, се намира слой с дебелина поне метър-метър и половина и там има повече от 10% вода. На Земята такова количество се съдържа например в глината и филосиликатите, които добре абсорбират вода.
„Но най-невероятното е, че тази област има такива резки граници. Всички разсъждават, че кратерът Гейл е дъно на бивше море или езеро, но тогава мощността на хидратираните отлагания трябваше да расте постепенно, но това нещо има размер от няколко метра, а скокът в концентрацията на водород – няколко пъти“, пояснява Митрофанов.
Ученият смята, че е възможно Curiosity да е попаднал в някаква принципно нова геоложка област, където такива огнища ще възникват все по-често, но не е изключено това да е странна локална точка, която никога повече няма да бъде срещната.
„Тогава възниква въпросът, какво има в тази точка, какво особено се е случило в тази област, защо тя така силно се отличава от всички предишни околности“, казва изследователят.
Сега марсоходът е на няколко метра от зоната „Лос“, но учените се надяват, че той пак ще се върне и ще проведе детайлен химичен анализ.
„Би било много яко, ако SAM (химическата лаборатория на марсохода) проведе анализ на това вещество. ChemCam откри висока концентрация на силициев диоксид, но той вижда само на повърхността – разсъждава Митрофанов. – А по наши данни в първите десет сантиметра няма такова количество вода – тя започва по-надълбоко. Мога да кажа със сигурност, че там има нещо много интересно и то трябва да се проучи, понеже нищо подобно никога преди не сме виждали.“
