Сферите на Дикис (The Diquis Spheres) се считат за една от най-големите мистерии в света. Каква е историята на стотиците огромни каменни сфери, случайно открити в Коста Рика.
Сферите на Дикис са открити през 40-те години, по време на земеделски занимания на Обединената плодова компания (United Fruit Company). Намирали се на дъното на река Тираба, също позната като Дикис, близо до градовете Палмар Сур и Палмар Норте в Коста Рика.
След откриването им те започнали да се разнасят из цялата страна. През 1963 Самуел Лотроп (Samuel Lothrop) броял сферите и се оказало, че те са 186 на брой. Няколкостотин от сферите са пръснати из цялата страна, което означава, че е възможно да са били доста повече.
Сферите на Дикис са направени от коренното население (рибари, ловци и фермери) чрез контролирано чупене, лющене и стъргане. Може да са изработени по всяко едно време през последните 1800 години. Може да се окажат свързани с грънчарските методи от Колониалния период и с тези на някои преколумбийски култури в южната част на Коста Рика. Въпреки че сферите показват някои характеристики на Агуас Буенас (Aguas Buenas, Приятните води), които са процъфтявали в периода 200 г. пр.Хр.–800 сл.Хр., има открити сфери, които датират от 1000 г. сл.Хр.
Въпреки че първото голямо проучване на сферите започва още през 50-те години, приложението им остава мистерия. Голям брой сфери са открити подредени в триъгълници, успоредници, прави и извити черти. Четири сфери били открити в ред, който показва магнитния север. На базата на този факт са се появили спекулации, че сферите са част от магнитни компаси или астрономични подредби. Но оригиналната подредба на сферите е напълно разрушена заради постоянното местене.
За разлика от каменните топки в Халиско, Мексико, сферите на Дикис са дело на човешка ръка. По-голямата част са направени от гранодиорит –твърдa магмена скала от подножието на Таламанка. Няколко сфери са от кокина – здрав материал, подобен на варовик. Сферите варират изключително много по размери – от няколко сантиметра до над два метра. Някои тежат над 16 тона и всички са почти перфектно кръгли.
Днес сферите на Дикис украсяват офис сгради, болници, училища, музеи и къщите на богатите и властимащите. Две от топките са изложени в САЩ – едната в музея на National Geographic Society във Вашингтон, а другата в Харвардския университет.
