Повечето учени избягват да се задълбават в историческите записки за левитацията и другите форми на психокинеза. Д-р Майкъл Гросо, обратното – съзнателно е провел изследване на левитацията.
Историческите свидетелства, отнасящи се до човешката природа и скритите ѝ възможности, са също толкова важни за разбиране на нашето настояще и бъдеще, както уроците, които може да предложи историята, казва той.
„Струва ми се, че ако... някакви истории за левитацията са правдиви... те са важни най-малкото по една причина – казва Гросо. – Това са допълнителни доказателства, които правят идеята за материализма напълно неприемлива."
В продължение на хилядолетия човечеството е имало различни „методи за диалог с божественото", казва изследователят. През последните няколкостотин години обаче хората все по-често се обръщат към абсолютния материализъм, отричайки всичко, което физически не е било измерено. И все пак проблясъците на нещо по-голямо не са измислица, те са основани на реален опит.
„Има пътят назад – към поетичното, вълшебното и трансцедентното измерване на човешкия опит", казва Гросо. Той е получил степен доктор по философия в Колумбийския университет и неофициално си сътрудничи с Отдела за перцептивни изследвания в университета на Вирджиния. Той е написал книга за конкретен случай на левитация, който по всички признаци, бил истински.
Изследователят сключил договор с Oxford University Press за публикуване на книгата, но договорът му бил прекъснат, когато отказал да смекчи своите изказвания по повод левитацията. Книгата ще бъде публикувана тази година от Rowman & Littlefield със заглавието „Човекът, който умееше да лети: Свети Йосиф от Копертино и тайната на левитацията".
Йосиф от Копертино (1603-1663 г.) понякога увисвал за няколко секунди над земята, друг път летял високо във въздуха пред големи тълпи в Италия. Процесът по канонизиране на църквата включва дълбоки изследвания, затова има събрани много писмени свидетелства, включително 150 показания на очевидци, предоставящи подробна информация за левитацията на Йосиф от Копертино.
Някои хора днес отричат това, смятайки всички твърдения за левитацията за заблуди на религиозни фанатици или остарели суеверия за примитивно общество. Но Гросо казва: „Това е нещо реално съществуващо извън времето."
Относно потенциалните възражения от страна на скептиците той казва: „Всички свидетели, които са били привлечени... Това са били високопоставени лица – кардинали, папи, самите инквизитори."
Църквата по това време нямала намерение да рекламира чудесата на Йосиф, казва Гросо. Няма никакви основания да се смята, че църковните записки съдържат нещо друго от строги факти. Йосиф е срещнал толкова недоверие, колкото и признание от страна на църквата в продължение на десетилетия.
Местели го от едно място на друго, като му намеквали или директно го предупреждавали да не левитира, вероятно защото той притежавал мощна способност да привлича множество привърженици, където и да отидел.
Йосиф дори се намирал под нещо като домашен арест в Рим, по същото време, когато и Галилео Галилей, само че по друга причина. Единият от тях бил мистик, другият – движеща сила на съвременната наука, но и към двамата се отнасяли с недоверие.
Църквата можела лесно да го обяви за еретик, а не за светец, като обяви, че неговата левитация е признак за дяволско обладание. Той наистина застанал пред съда. Но инквизиторите „разбрали, че този човек няма никакви тайни намерения, той бил съвсем скромен и дори се притеснявал от способностите си", казва Гросо.
Йосиф левитирал не когато ходел, а само в състояние на екстаз. В определени моменти, когато се намирал в тълпата, Йосиф очевидно бил толкова развълнуван, че влизал в изменено състояние на съзнанието и започвал да левитира. Той не обръщал внимание на това, което се случва около него, макар че предизвиквал голямо вълнение. Това му пречело да ръководи масите.
Йосиф не само пребивавал в изменено състояние на съзнанието – екстаз, благодарение на своята вяра, която, изглежда, била неотменна част от неговите свръхспособности. Той също така бил продукт на своето време.
Не става дума за това, че хората от онова време са били доверчиви или лесно се поддавали на масови заблуди. Това време на реформация на църквата, на барока, на общо практикуване на пост и уединение създали обстановка, в която можело да се влезе в изменено състояние на съзнанието.
Това било много неспокойно време. Могат ли някакви събития или изменения в съвременното общество да предизвикат подобни обстоятелства?
„Трябва да се измени обичайното човешко съществуване", казва Гросо, за да се събуди у нас колективното състояние на съзнанието, по-открито за нашите скрити способности. Вместо някоя катастрофа или трагично събитие той би искал да се надява, че това може да бъде постигнато с обединение на всички науки в търсенето на висшето съзнание.
През цялата история, а дори в наше време в много култури, Йосиф от Копертино и други са притежавали различни свръхспособности. За него казвали също, че изцелявал хората и излъчвал „аромат на святост". Ако поне един човек би могъл да развие всички скрити способности, известни на човечеството и описани в историческите записки, то той би станал свръхчовек, смята Гросо.
Психокинетичните способности невинаги се проявяват в драматични условия, както левитацията на Йосиф от Копертино. Възможно е хората днес да осъществяват психокинеза в по-меки форми, дори без да съзнават това, отбелязва Гросо.
