Само защото всичко това е единствено в главата ви, не значи, че то е нереално.
„Реалността" често се определя по пътя на различаване на физическото състояние на нещата (тоест как те „действително съществуват") и разбирането на тези неща (как те съществуват в нашето съзнание).
Към съзнанието по този начин се отнасят с недоверие, когато става дума за оценка на реалността. Но може ли да се оцени реалността без съзнание? И какво е реалност?
Не си поставяме за цел да отговорим конкретно на вечния въпрос, повдиган от философи и учени: „Какво е реалност?" Не си поставяме и за цел да го изследваме изцяло. Но ще ви предложим някои интересни разсъждания на философи и учени.
Физикът Стивън Нах от Масачузетския технологичен институт, който открил доказателства за бозона на Хигс, през 2012 година казал в научното телевизионно предаване „През червеева дупка": „Абсолютно съм сигурен, че реалността е реална, но това не означава, че ние я разбираме."
Друго пространство може да е истинска реалност, докато триизмерният свят, който ние виждаме, може да е проекция, като холограма от това „реално" пространство. Такава теория предлагат някои физици днес.
Нещо, което всички смятаме за реално?
В измисленото общество на Джорд Оруел „1984", ако политическите сили казват, че 2+2=5, значи това е реалност. Всеки, който казва, че 2+2=4, не е прав.
Ако твърдението, че 2+2=5 се явява отклонение от истината, как стоят нещата при общество с по-спорни неща?
Човечеството колективно е въвлечено в измислица. Цената, приписвана на парче хартия, долар например, е несложна, бърза реалност. Но това е нашата всекидневна реалност.
В публикация в сп. Philosophy Now се задава въпросът: „В какво е природата на реалността?" В статия се описва проблемът, който възниква, когато ние се основаваме в нашите представи за реалността на нашето колективно съгласие: „Обещания, споразумения, международни договори могат да бъдат реални, стига да може да им се вярва. Някои планове и отговорности се наричат нереални, защото ние знаем, че те остават само на хартия." реалностПитър Ръсел изучавал математика и теоретична физика в Кеймбриджкия университет, преди да се прехвърли на експериментална психология. Сега той работи във факултета на Института по ноетична наука. Ето какво е написал на своя сайт: „Понякога казват, че нашите представи за реалност са илюзорни, но това е подвеждащо. Това може да е проява в съзнанието, но то е не по-малко реално – единственото реално от това, което някога сме знаели. Илюзията идва, когато смесваме реалността, която знаем от опит, с физическата реалност, нещото в себе си."
Реалността е неделима от съзнанието?
Нашата концепция за реалност винаги ще се филтрира през съзнанието, затова можем също да се сблъскаме с един факт, за който говорят някои известни учени на нашето време.
Професорът по аерокосмически науки и заслужен декан на Школата по технически и приложни науки на Принстънския университет Робърт Ян привежда цитати за съзнанието и реалността в своята книга „Границите на реалността".
Алберт Айнщайн е казвал: „Всички концепции, дори тези, които се намират най-близо до опита, от гледна точка на логиката са свободно избрани условности, както в случая със случайността."
Вернер Хайзенберг, първооткривателят на квантовата физика, казва: „Същите организиращи сили, които са формирали природата във всичките ѝ форми, носят отговорност и за структурата на нашето мислене."
Астрофизикът сър Джеймс Джийн (1877–1946): „Концепциите, които сега са доказали своята фундаменталност по отношение на нашето разбиране на природата... ми се струват структури на чистата мисъл. Вселената започва да изглежда повече като велик замисъл, отколкото като голяма машина."
Известният невролог и психоаналитик Зигмунд Фройд: „Нашият ментален апарат... сам по себе си е съставна част на този свят, който трябва да опознаем."
Философът Артър Шопенхауер: „Интелект и материя са сходни... но съществуват само едно за друго; двете стоят, за да паднат заедно; едното е отражение на другото. Те всъщност са едно и също, разглеждано от различни гледни точки."
Както казва д-р Ян: „Реалността превъзхожда всички аспекти на опита, изразяването и поведението и е само на повърхността на границата между съзнанието и неговото обкръжение... По-нататък се смята, че единствената действителност на всяка реалност е информация, която може да протича във всяка посока; тоест съзнанието може да въвежда информация в това обкръжение, също както и да извлича информация от него."