Черната дупка не унищожава задължително цялата попадаща в нея материя благодарение на съществуването на „огнена стена" от кванти висока енергия на нейния хоризонт на събитията, в резултат на което дори сравнително големи обекти като Земята могат принципно да бъдат погълнати от нея.

Това твърди физик в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.

Дълго време учените смятаха, че материята, погълната от черна дупка, не е способна да напусне нейните предели. Ситуацията станала доста по-сложна и противоречива през 1975 година, когато прочутият астрофизик Стивън Хокинг показал, че черните дупки постепенно ще се „изпаряват" благодарение на квантовите ефекти на техния хоризонт на събитията, изпускайки енергия във вид на лъчение на Хокинг.

Това станало голям проблем за теоретиците, тъй като изпарението на черните дупки и раждането на подобно лъчение подразбира, че информацията за квантовото състояние на частиците, „изядени" от черната дупка, могат безвъзвратно да се загубят, което не може да се случи по законите на съвременната физика.

Както разказва Самир Матър (Samir Mathur) от университета на Охайо в Кълъмбъс (САЩ), този проблем може да се реши, ако се откажем от идеята, че всички черни дупки си приличат като две капки вода или еднояйчни близнаци, които се отличават само по маса и диаметър на хоризонт на събитията.

През 2003 година той, заедно с руския физик Олег Лунин, предложил да се представи черната дупка не във вид на безразмерна сингулярна точка, а във вид на своеобразно „кълбо" (fuzzball), което притежава ненулев обем и форма. Хоризонтът на събитията на това „кълбо" няма да е идеална сфера, както твърди класическата теория на черните дупки, а „пухкаво" кълбо, чиято форма постоянно ще се променя според поглъщането на нови частици и тяхното изпарение във вид на лъчение на Хокинг.

Когато други физици се опитали да създадат строго математически модел на черна дупка на базата на изчисленията на Матър и Лунин, те изяснили, че нейният хоризонт на събитията няма да е „пухкава" топка, а сферична и невидима за нас „огнена стена" – струпване от кванти с висока енергия, които ще унищожават всяка материя, попадаща върху нея. Това върнало проблема за информационния парадокс, а също така поставило под съмнение или теорията на относителността, или квантовата механика.

Според Матър новите му изчисления показват, че „огнената стена" не е задължително да съществува на границата между черната дупка и околната среда. Материята, както смята американският физик, няма да се унищожава, а ще се „копира" при пресичане на хоризонта на събитията. Едно от копията ще бъде видимо за наблюдателя извън пределите на черната дупка, а второто – само за този, който може да се намира в „кълбото".

Както показват изчисленията на Матър, дори много големи обекти, например като нашата планета, принципно могат безпрепятствено да пресекат тази граница между черната дупка и външния свят, без да се разрушат.

Ако черните дупки действително се държат по подобен начин, то това, според Матър, добавя аргументи в полза на хипотезата, че Вселената може всъщност да е плоска двуизмерна холограма.

http://megavselena.bg/cherna-dupka-mozhe-da-ni-pogylne-bez-da-zabelezhim/