"Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме.“
Времето, това неуловимо и необяснимо нещо, или може би нищо винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът ловец се е опитвал да го улови и опитоми като диво животно. Но то е като водата в шепите – винаги изтича.
И кое време да лови? Своето, на водата, която тече като него, на Месеца, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други – не. И така, от улов на улов, ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.
Времевите мерни единици, които използваме днес, са създадени още в древността.
Слънчевите времеви мерни единици са: секундата, минутата, часът, денонощието, сезонът и годината.
За да се помни числото дванадесет от Кръговрата, денят и нощта са разделени на по дванадесет часа, а върху земната година се наслагва като проекция моделът на Големия зодиак, с неговите четири сезона и дванадесет части, именувани с имена на животни.
Останалите две времеви мерки, които се използват днес, са месецът и седмицата. Те са месечови времеви мерни единици, а месец, е българска дума с две значения.
Едно месечово лице, трае приблизително седем дни. Това е първообразът на седмицата.
Който е чел индиански романи, вероятно си спомня, че и те така измерват времето – с една луна, с три луни, което означава едно или три пълнолуния.
По късно, в ново време, названието месец остава и в Българския, и в Григорианския календар като първообраз, въпреки че не съответства като времетраене с техните месеци.
Като по-голяма времева мерна единица в древността се е ползвал и дванадесетгодишният Юпитеров кръг – една обиколка на Юпитер около Слънцето. В него всяка година е била означена с определено животно и в целия кръг са се редували едно след друго дванадесетте животни – животно след животно.
В българския език един от синонимите за животно е думата „гад“, гадина. Ако заменим животно с гадина, в Юпитеровия кръг ще се редуват гадина след гадина.
Гадина, е първообразът на съвременната българска дума година. Юпитеровият кръг не е Зодиак и затова животните от него не съвпадат със животните от Зодиака.
Пет Юпитерови кръга са шейсет години, десет са сто и двадесет години, двадесет и пет са триста години, петдесет са шестстотин години, а сто Юпитерови кръга са хиляда и двеста години.
От всичко това става ясно, че слънчевосредищната (хелиоцентричната) система е била не сама позната на нашите деди, но и единствената, каквато е и действителността.
С установяване на времена-мерки стигаме до календара. Що е календар?
Всички знаем, че има различни календари, започващи в различно време от годината, съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те някога и някъде са служили на хората. Самият факт, че съществуват много календари, доказва, че някои са по-точни, а други – не.
Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.
От казаното дотук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем, че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.
Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието е мярката за качество на всеки календар. За наша радост и за наша гордост дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.
Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий ХІІІ, през 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали, от Перуджа.
Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:
Споменатите недостатъци на Григорианския календар не съществуват в Българския. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо. За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.
Сравнявайки двата календара, някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия – български, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия – несъвършен календар, с родния – български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.
И аз, като човек уважаващ реда и симетрията, си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим, ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.
Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.
Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.
Българската седмица е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи, или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот. Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават останалите дни от седмицата.
Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе „оди по мене“ – „върви след мен“.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.
Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота – завършек.
В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва от Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астраведичното начало, а астраведичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията или месецът от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет – преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК
За обикновена година, с 365 дни
Забележителни дни и нощи.
Датите са по Григорианския календар, за обикновена година от 365 дни.
БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК
За високосна година, с 366 дни
Забележителни дни и нощи.
Датите са по Григорианския календар, за обикновена година от 365 дни.
БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Забележителни дни и нощи.
Датите са по Григорианския календар, за обикновена година с 365 дни.
По Йордан Вълчев и Петър Добрев.
Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Доказателство първо. Исторически сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.
Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.
Абсолютността на условие първо – ориентиране на Българския зодиак спрямо четирите астрономически точки, налага броят на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата и, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.
Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни? Българският Зодиак дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.
От казаното дотук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя–Слънце, а не пригоден и натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. Оттук следва още, че няма и не може да има друг Годишен Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Годишен Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.
Вероятно разглеждайки Зодиака, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведичната причина, а календарът – метеорологичното следствие.
Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.
Същото е и със Земята. Астраведичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината, която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени, със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло – планетата Земя.
Годишният Зодиак следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно–светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.
Вероятно същият наблюдателен читател ще забележи, че има противоречие и за началото на Българския Зодиак и подреждането на зодиите в края му. Същото противоречие съществува и днес по въпроса, „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?”. Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите.
Това недоразумение в човешкото битие може да се реши, като се обърнем към процесите в природата. Там Нощта на непорочното зачатие – Бъдни вечер, е на 21 декември, а Денят след зачатието – 22 декември, е Коледа. Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката Природа.
Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат Истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някога, някъде, са слезли на нивото на материализма и са приели за начало видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око да види – ръка да пипне”. Така за начало е поставен Денят на раждането, на възкресението – 22 март. По тази причина ползваният днес Зодиак започва със зодия Овен.
Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура, свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди приемане на християнството се основава на Българския Зодиак. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.
Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския Зодиак.
Накрая считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието Зодиак и неговия смисъл в древността и днес. Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като се има предвид съвременния начин за използване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.
За целта ще се върна в началото – в древността, към познанието на нашите деди за изграждането, съществуването и отмирането на небесните тела. За раждането, еволюцията и разграждането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като всичко това е абстрактно и недостижимо за обикновените хора, а дори и за съвременната наука, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората, като са направили няколко важни неща.
Днес варианти на Българския зодиак и деривати на АСТРА ВЕДА шестват по света, а истината чака своите откриватели.
СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ
За година с 365 дни
- Първото, е българското име на Луната. Луна е чуждица, навлязла и уседнала в българския език след Освобождението, с навлизане на европейските нрави у нас. Като име Месец се е ползвало и в трите граматически рода: „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен;…” „Огряла си месечината, месечината во градината.” „Ясний месечко се смей, рог извил на небесата”.
- Второто значение на думата месец е времеизмерително – за една месечова обиколка около Земята. Тя се състои от четири части – четири месечови лица: нов месец, нарастващ полумесец, пълен месец и намаляващ полумесец.
Защо броят на дните в месеците е различен – 28, 29, 30, 31?
Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
Защо февруари е толкова къс?
Първо. Той е
Защо годината започва на първи януари?
ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.
Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
Денят на Слънцето – нов добавен ден между 22 и 23.6. В Българския Зодиак е между шестнадесетия и седемнадесетия ден от зодия Близнаци – триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Най-висшият Български празник. Повод за Олимпийските игри.
9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.
Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския календар е нощта след последния ден от годината – 30.12.
Нова година – 22.12. В Българския календар е триста шестдесет и петият ден от годината, неотбелязан с число, а с лично име – ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Еновден – 22.6. В Българския календар е 30.6. Известен и с името ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
Денят на Слънцето. В Българския календар, е триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Неотбелязан с число и добавен между шестия и седмия му месец. Най-висшият Български празник, повод за Олимпийските игри.
9. В Българския календар, е 1.10. Не ми е известно името на този ден.
Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астраведичната зима, краят и началото на астраведичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 – Рождество Христово, според църковния календар.
На 6 януари е Бъдни вечер, а на 7 – Рождество Христово, по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на 7 започва зодия Козирог.
На 6 февруари завършва зодия Козирог, а на 7 започва зодия Водолей и астраведичната пролет. Около тази дата пойните птици започват да пеят своите песни.
На 22 март е Първа пролет, а според Зодиака тогава е върхът на зодия Риби и на астраведичната пролет.
На 6 май е Гергьовден, а на седми – Летов ден. Според Зодиака на шести завършва зодия Овен. Заради това на този ден се принасят в жертва агнета и овни. На 7 май започва зодия Телец. Тогава е началото и на астраведичното лято.
На 24 юни е Еньовден – ден за бране на билки. Според Зодиака 22 юни е Еновден, върхът на зодия Близнаци, на астраведичното лято, астраведичната година и Зодиака.
На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астраведичното лято. На 7 август започва астраведичната есен.
На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева.
На 6 декември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Дева.
Първо. За всеки етап от развитието на небесните тела са избрали дванадесет символа, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответния етап. Това е Зодиакът.
Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка – съзвездия, със същите имена. Това е Астралният Зодиак. Той е звездната карта на Млечния път – циферблатът на часовника, с който са измервали големите, епохалните времена.
Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци, със същите имена. Това е Годишният – Българският Зодиак.
Четвърто. Създават наука за отчитане влиянието на Слънцето, Месеца и Астрала върху Земята и промените, които ще последват тук. Името и е АСТРА ВЕДА, на гръцки Астрология. В Китай е останала в Бха Гуа и И Дзин – Книга на промените.
СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ
За година с 366 дни
