Изследователите Наташа Вита-Мор (Natasha Vita More) от американския Университет за съвременни технологии и Даниел Баранко (Daniel Barranco) от Катедрата по криобиотехнологии в университета на Севиля за първи път са доказали, че прилагането на крионични технологии не разрушава дългосрочната памет на прости многоклетъчни организми. Експериментите били проведени с нематоди Caenorhabditis elegans.

С. elegans е популярен модел на организъм сред учените. Това е първото многоклетъчно същество с напълно разшифрован геном (това се случило още в края на миналия век).

Възрастен червей с дължина 1 мм се състои от около 1000 клетки и има нервна система от 302 клетки. Нейното функциониране напълно е описано, затова е удобно да се използва за изучаване на механизмите на управление на движенията, предаването на сигнали по нервната мрежа, хемотаксиса (двигателната реакция на микроорганизмите на химични дразнители) и др.

Опитите с крионика, тоест дълбоко замразяване на организмите с прицел за бъдещото им възстановяване и връщане към живот се провежда от средата на миналия век. През 1967 г. бил криониран първият човек, а през 2011 г. – и самият създател на концепцията на криониката, Робърт Етингер. Но едно е да се замрази организъм, а съвсем друго – да се върне към живот цял и съхранен.

Съществуват технологии за т.нар. анабиоза или по-точно спиране на жизнената дейност (suspended animation), когато организмите могат без вреда да се съхранят няколко часа без сърцебиене. Тези технологии се отработват за спасяване на пострадали, за да им се даде шанс да доживеят до пристигането в болницата. Но оживяването след дълговременно дълбоко замразяване засега е задача за бъдещето.

Caenorhabditis elegans / Wikipedia

Макар че опити има още сега. В света действат няколко организации, които предлагат услуги по криониране на хора след смъртта в надеждата, че някога в бъдещето те ще могат да се съживят и например да се излекуват от нелечими днес болести.

В съвременната крионика не се използва просто замразяване – в този процес се появяват кристали, които разрушават тъканите. Вместо това учените използват бързо замразяване, известно като витрификация, при която течността се превръща в аморфно твърдо тяло подобно на стъкло. В процеса участват и криопротектори – спомагателни вещества, защитаващи тъканите.

Като тестове за запомняне изследователите използвали обонятелен химичен импринтинг (запечатване). Червеите са способни да различават миризми и ако например някое химично вещество се асоциира с храна, впоследствие те реагират на присъствието на това вещество и търсят източника.

Възрастният червей е способен да запомня миризми за няколко часа, а току-що родените могат да помнят аромати до пет дни благодарение на импринтинг – ефект на дългосрочно запомняне на информация у наскоро родени организми.

Учените замразили нематоди за две седмици и ги размразили отново. Изследователите се убедили, че червеите не са забравили вкусната миризма на алдехид и се устремявали към него не по-зле от контролната група, която не била замразявана.

Резултатите от опитите с червеи. Опитните групи от s1 до s10, по вертикалата – количеството червеи, открили храната.

s1 — нетренирани (без импринтинг) и незамразени

s2 — тренирани, но незамразени

s3 — нетренирани и замразени

s4 — тренирани и замразени с криопротектор

s5 — нетренирани и витрифицирани с криопротектор

s6 — тренирани и витрифицирани с криопротектор

s7 — нетренирани и замразени с криопротектор

s8 — тренирани и замразени с криопротектор

s9 — нетренирани и бавно замразени с криопротектор

s10 — тренирани и бавно замразени с криопротектор

Разбира се, мозъкът на висшите бозайници е доста по-сложен от този на червея както количествено, така и качествено. Например в човешкия мозък има около 86 млрд. неврона. Но потвърждението, че при криониката се съхранява паметта на червеите, дава надежда, че принципно това е възможно и при по-сложни организми.