Идеята, че съществуват паралелни светове, ни е известна най-вече от теорията на Хю Еверет.
Игнорирана в продължение на много години от момента на появата си през 1957 г., интерпретацията за паралелните светове набира популярност в последните десетина години.
Тя твърди, че всеки път, когато протича измерване, всички възможни резултати съществуват в различни клонове на реалността, създавайки паралелни вселени.
В света на масивните обекти царуват класическата механика и теорията на относителността на Айнщайн, докато микроскопичните обекти – като елементарните частици, се подчиняват на законите на квантовата механика.
Този разкол на науката отдавна вълнува физиците, които постоянно предприемат опити да формулират така наречената Теория на всичко, за да отворят вратите към света на новата физика.
Наскоро теоретични физици начело с Хауърд Вайсман от университета Грифит в Бризбейн (Австралия) формулираха необичайна хипотеза, която би могла да обясни хармонията на класическата и квантовата физика – множествени паралелни светове, всеки от които работи по законите на обикновената механика, периодично се докосват и възникват квантови явления.
Така например може елегантно да се обясни странното квантово явление, наречено суперпозиция, при което частицата може да приема две или дори няколко състояния едновременно, докато не се намеси наблюдател и не измери системата.
„Нашата хипотеза представлява фундаментален скок напред от предишните интерпретации на явленията от квантовия свят", казва Вайсман.
Предишните опити да се помирят класическата и квантовата физика се заключавали в създаването на различни математически структури. Една от най-старите интерпретации представя класическия свят като следствие на съществуването на множествени квантови светове.
За разлика от хипотезата на Еверет, който смята, че паралелните светове не се докосват и не контактуват помежду си, формулировката на Вайсман и колегите му предполага, че съществуващите класически светове се намират в контакт един с друг и постоянно си взаимодействат.
Българският квантов физик Ивомир Димчев стига още по-далече – той твърди, че всички ние съществуваме в паралелни светове и че във всеки момент ги избираме. Той представя Теория от Когиталността, където не само теоретично обяснява това, но и го доказва.
Срещаме се с него и разговаряме за паралелните светове на всеки от нас и Теория от Когиталността.
Какво е Когиталност и какво представлява вашата теория?
Когиталност идва от латинското cogito –мисля. Логиката е споразумение, до което сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва Егото. Увереността в това, което „е" около нас, е единствен аргумент за истинността на същото това „е". Убедени сме, че всичко това функционира и има своето материално проявление в илюзорния ни триизмерен свят. Напълно забравяме търсенето извън рамката на сетивността.
Изглежда, новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината има значителен напредък в технологиите, но здравето не се подобрява. Да се замислим и да променим светогледа си като цяло, е крайъгълен камък. Мнозина все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. И достигат до отегчение от търсенето!
Този свят ли желаем? В този свят ли е добре да раждаме, работим? Ако отговорът е „Не", защо търпим това? Ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е! И в наша власт е да го променим. Като започнем от себе си – от осъзнаването, че всички сме едно цяло:
Цялото е Ум. Светът е ментален. (първи принцип на Хермес)
В този принцип се крие една основна истина, която ние сякаш не желаем да приемем – Всички сме едно... Неразделно цяло с различни проявления. Един-Е-Ние... Без пространство и време... Защото те са също част от мисловността и Цялото.
Cogito, ergo sum... Мисля, следователно съм!
Съществува ли Мегавселена и живеем ли в паралелни светове?
Съществуват т.нар. червееви тунели, които са магистрали, свързващи настояще, минало и бъдеще. Проектът Монтоук го доказа още преди години. Ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава ще се родиш и да се върнеш в миналото?
Според Айнщайн времето не е линейно, насочено от минало към бъдеще, а река, която променя своята скорост. Според струнната теория тази река има и водовъртежи и може да се разклонява. Според Теория от Когиталността (ТК) река няма – в нулевата точка време и пространство няма. Там всичко е Тук и Сега. И събитията се случват чрез уникален кръговрат между нас и... нас.
Ние сме и Източникът, и неговото проявление. В зависимост от собствените ни избори се проявяват различни вероятности. Това са паралелни вселени и между две реалности може да се прескача. Това разрешава парадоксите, свързани с пътуването във времето.
Енергията, необходима за това, е огромна. В ТК доказваме, че ние сме самата енергия... В този план сме и Вселената. Навлизайки в дебрите на този прозаична материя, откриваме, че сме не само Вселена, а Мегавселена – съвкупност от безброй вероятни вселени, които са паралелните светове на собствените ни избори...
Ако влезем заедно в една великолепна зала, обкръжени отвсякъде с огледала, всяко с различно отражение, представляващо отделно лице, ще открием, че това лице ни е добре познато. Това са образи на същества, които са като нас – приятели и роднини, отразени в огледалото... Тогава, приемайки ги точно като самите Себе си, започваме да усещаме, че огледалото отразява собствения ни образ.
Може би с малко изменения и различия, с малко изкривяване поради различната вибрационна честота на огледалата. Но това сме все ние – с различни дегизировка – с различни черти на лицето, полови или расови белези... Но сме си ние. В Един-Е-Ние с всички около нас, в сливане с Цялото, в безусловното люботворене с Всичко, което Е!
Завършили сте квантова физика в Софийския университет. Как един физик стига до идеята да обедини сериозната наука и езотериката?
Всеки от нас се базира на собствена опитност и ако нещо не му е познато, то го плаши. Как да осъзнаем собствената си същност, ако тя ни плаши? Същото е, като това да си звероукротител. Ако животните те плашат, няма как да работиш с тях. Не само това – ще стоиш далеч и ще наблюдаваш онези, които демонстрират, че е възможно да се работи, показвайки номера с тях.
Ако не сме запознати с това, което е около нас, никога не бихме се докоснали до собствената си същност, не бихме могли да осъзнаем възможностите си и обявяваме за „избрани", за „просветени" онези, които ги познават. Дори не стигаме до елементарния извод, че щом „съществуваме", то ние ВЕЧЕ сме „избрани".
За да повярваме в подобна теза, е нужна опитност – сами да сме проверили. Този стремеж ме предизвика да не отричам очевидното само защото не е прието от останалите или от авторитетите... Така се стигна до сливане на физика, езотерика, психология и теология, на преоткриване на неоткриваемото и приемане на отреченото...
Не ви ли звучат ненаучно термините астрален свят, Акашови полета и пр., и как се убедихте, че те съществуват?
Науката вече доказа, че всичко е енергия. В този план на резултати, които имаме – от какво сме направени? Много знаят и усещат това, но не смеят да го изкажат. ТК има за задача да открие неоткриваемото, да докаже недоказаното, да изживее неизживяното...
Затова всички, които се занимават с ТК, пробват. Убеждаването не е възможно, ако дадено нещо не си го изпробвал сам. А когото го изживееш, ти сам започваш да предизвикваш другите да пробват... Така и аз се убедих, че споменатите структури съществуват...
Стройните доказателства относно причините за появата на светлина, Големия взрив, телепортирането на фотоните, „необяснимите" събития на „прераждането" и наличието на мисловна библиотека – Акашови хроники – намират логически и обоснован смисъл в Теория от Когиталността.
Живеем ли в холограма и как да разберем това?
Всичко е светлина. Енергията на електромагнитно излъчване е информация и нейното възприемане предизвиква вълново усилване или затихване. Това важи както за физиологичните процеси, така и за психиката.
Енергията на околната среда (например аура), смесена с високите честоти на емоциите, възбужда появата на огромни мощности. Всяко емоционално сътресение (или наситена с емоция мисъл) се смесва честотно с енергията от аурата и рязко увеличава мощността на излъчването на обекта. Затова „живите" светят по-интензивно.
Процесът се предизвиква от претоварване с информация. Промяната на честотите в аурата води до „отваряне" или „затваряне" на информационния поток на енергията. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят" потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят".
Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава" в информация и обратното. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност – енергия, появила се като двойка фотони от Нищото (Хигс бозон или нулева точка), които при взаимодействието помежду си образуват дифракционна решетка, която е причина за илюзията, наречена...
Ако човек знае това и се научи да го владее, би използвал същата тази енергия, за да промени нещата в себе си, в тялото си или в света около него... За да усети свободата, че Е... Да осъзнае, че той е и Източникът, и неговото проявление.
Това е революционна връзка между мисловност и материя, която се „преоткрива". Така се осъзнава и наличието на вторично мисловно поле в пространството на аурата – Егото, представляващо менталност, която помни и „защитава" формата на съществуващите „материални" обекти. И точно Егото определя и „чертае" създаването, творенето и развитието на тези обекти във Вселената...
Може ли вашата теория да се нарече Теория на всичко, която толкова търсят физиците?
Теория от Когиталността наистина включва в себе си всичко – от етимология, през психология, вълнова генетика, теория на фракталите и струнна теория, теорема на Бел и СТО на Айнщайн, вихрова математика и числа на Фибоначи, ДНК и медицина, езотерика и паранормални явления, левитация, телекинеза, телемпатия (термин, обединяващ телепатия и емпатия – не само да предаваш мисли, но и да усещаш чувствата на другия – б.а.) и т.н. Тя е Теория на Всичко, което Е!
Теория от Когиталността обединява много вече съществуващи учения, теории, движения. Отричате ли ги? Каква е крайната цел на вашата теория?
Всъщност е точно обратното. Единяваме ги с Любов. С любов творим всеки нов детайл и фрагмент. Люботворим себе си и света около нас. Теория от Когиталността е само писмено, теоретично отражение на всичко това.
Първи и основен принцип в ТК се явява приемането. Щом нещо е измислено и го има, значи то има смисъл и се вписва някъде в подредбата на пъзела около нас, наречен свят.
И точно онези нестандартни, смели решения (които изглеждат налудничави) ни интересуват най-много. Като например вихровата математика на Марко Родин... Крайната цел е... всеки да познае сам Себе си, като признае и всеки друг, както и всичко, което Е около него. Така всеки да стане единно цяло с Цялото, което всъщност Е...
Защо „теория", след като в семинарите и вашата академия практиката е сериозна и точно тя доказва правдивостта на теорията?
Защото все още не е практика за всички. Когато стигнем до това състояние (а това е повече от сигурно), ще говорим за практика във и от Когиталността.
Достатъчно ли е човек да има позитивно мислене и с положителни твърдения да си гради по-добро бъдеще? Как се използва моментът „тук и сега"?
И негативно, и позитивно са състояния, в които човек „филтрира" фактите. Нужно е да се учим да приемаме Всичко, което Е! Едва тогава можем да познаем Себе си като част от Цялото. Тогава разбираме, че всичко съществуващо има смисъл, че позитивно и негативно са част от всяко творение, за да може да го има...
Тогава – да, можем да си изградим по-добро бъдеще... Не сме тук, за да живеем така, че само да харесваме. Ако сме презадоволени – изчезва търсаческият дух... В този план винаги има нещо, от което да сме доволни, и такова, от което да не сме.
И възниква въпросът: Кое е вярното? Тогава намесваме момента Тук е Сега и изначалното, Цялото, Хигс бозона, нулевата точка. Там пространство и време няма... Всичко е Тук и Сега от гледна точка на нулевата точка... Всичко е вече преживяно... Но това преживяно може да бъде променяно. И тогава отново ще СТЕ, отново ще съществувате, но в нова паралелна реалност на Когиталността, която сами сте си изградили.
И тъй като това вече е преживяно (в Когиталността липсват пространство и време), се чувствате така, сякаш сте го правили преди, макар че го вършите за пръв път. Виждате нещо ново – човек, местност, ситуация, но въпреки това ви изглежда изцяло познато. Участвате в разговор и в същия миг осъзнавате, че сте изговаряли абсолютно същите думи и преди... на абсолютно същия човек...
Тук и Сега са по-скоро в сферата на вероятностите. Вероятности, които зависят от нашия собствен избор. И както твърди Теория от Когиталността, тези вероятности са променяеми. Можем да трансформираме и миналото, и бъдещето си. Всичко е резултат от избора, който правим във всеки момент от нашето съществуване.
Винаги ли това са верните избори? ДА... Защото това е опитност, която ни предизвиква да търсим отново и отново. В други паралелни реалности търсим нови и нови промени, които да дадат все повече преживявания на Цялото, което сме. Това ни изважда извън рамките на илюзорния ни триизмерен свят. И ни кара отново да търсим...
Защо наричате себе си „маг Ивомир" – това не придава ли несериозност на теорията?
Всеки е творец на собствената си реалност и в този смисъл е и магьосник. Но наричам себе си така само пред децата... Нужно е те да вярват в това, че самите те са си магьосници. На себе си и света около себе си.
Винаги съм твърдял, че всеки е уникален – толкова, колкото всички останали. И всеки да се самоприеме за едно цяло с другите. В Един-Е-Ние с Всичко, което Е!
Всеки има право да има право и всички истини на всеки са... истинни. Тоест всеки е толкова прав да създава своята реалност, колкото и останалите. Всеки създава уникалната реалност, която сам е пожелал... в която е повярвал. Защото... дори да вярваме, че не вярваме, пак вярваме...
Звучи абсурдно да желаем да сме магьосници, за да повярваме в това, че сме такива. Не „виж за да повярваш", а „повярвай, за да видиш"...
http://megavselena.com/