Смята се, че при спирането на сърцето всичко опира именно до сърцето – с прекратяването на кръвотока в тъканите започва кислороден глад, който особено силно вреди на мозъка.
А смъртта на мозъка означава смърт на целия организъм.
Но природата неизменно се оказва по-хитра от нашето здравомислие. Както са изяснили изследователи от Мичиганския университет, когато смърт заплашва организма – например поради недостиг на кислород, – мозъкът буквално отвежда сърцето към гроба, пише LiveScience.
Миналата година Джимо Борджигин (Jimo Borjigin) и нейните колеги публикували статия, в която се казва, че върху умиращото сърце се стоварва цял поток от мозъчни сигнали. Изглежда така, сякаш нервната система се опитва да рестартира сърдечния мускул, но резултатът се оказва обратен.
В нова серия експерименти с умиращи мишки учените следили функционирането на сърцето с ехокардиография, а мозъка – с електроенцефалография. Освен това тъканите на сърцето били анализирани за химични съединения, осигуряващи предаването на сигнал от нервната система.
В даден момент електричните ритми от мозъка и сърдечният ритъм се синхронизирали. И тогава настъпвало силно изхвърляне на невромедиаторите допамин и норепинефрин.
Синхронизирането на мозъка и сърцето се съхранявало, докато не започнела камерна фибрилация, при която вместо обичайните съкращения сърдечният мускул хаотично трепери и не е в състояние да изпомпва кръв.
На този стадий е много сложно да се пусне сърдечният мускул, това изисква огромни усилия и невинаги завършва успешно. Но ако потокът невромедиатори се прекрати, то предсмъртната фибрилация на сърцето се задържала и животните оставали живи три пъти по-дълго.
С други думи, дори ако висшата нервна дейност подхожда с добри намерения, изпращайки в сърдечния мускул редица сигнали и невромедиатори, сърцето се чувства само по-зле от това. Резултатите от експериментите са публикувани в сп. PNAS.
Разбира се, не бива да забравяме, че наблюденията са правени върху мишки и че при човека нещата може да стоят различно. Но дали е така, или не, ще покажат бъдещи изследвания.
Ако се окаже, че и човешкият мозък, намирайки се на границата между живота и смъртта, вреди на сърцето, то следващата задача на изследователите ще бъде разработването на метод, който да позволява в критични моменти да се потисне влиянието на мозъка върху сърцето.
Такова лекарство (или апарат) би продължило времето на нормалните сърдечни съкращения и по този начин би повишило шансовете на човека със сърдечен пристъп да се върне към живот.
