Червейната дупка е теоретично образувание в пространство-времето, което може да се използва за съкращаване на разстоянието при големи преходи в космоса. Червейните дупки са загатнати от теорията на относителността. Но те носят със себе си опасности от внезапен колапс, висока радиация и опасен досег с екзотични материи.
През 1935 година Алберт Айнщайн и физика Нейтън Розен използват теорията на относителността за да намекнат за съществуването на един вид мостове между различни точки в пространство-времето. Тези проходи, наричани Айнщайн-Розен мостове или червейни дупки, свързват различните точки, теоретически намалявайки разстоянието и времето помежду им. Названието идва от приликата с червей, който прегризва ябълка.
Червейните дупки имат две устия и свързващо ги гърло. Устията най-вероятно са сферични. Гърлото може би е право, но е възможно и да е извито, и да е по-дълго от необходимото.
Теорията на относителността математически предсказва съществуването на червейните дупки, но досега такава не е открита. Червейна дупка с негативна маса би могла да се засече по начина по който гравитацията й влияе на преминаващата светлина.
Предполага се, че е възможно устието на червейна дупка да е всъщност черна дупка. Естествено възникваща черна дупка, формирана от загиването на звезда, обаче, не създава червейна дупка.
В научната фантастика пътуванията през червейни дупки са едва ли не ежедневие. Но осъществяването на подобно пътешествие е много по-сложно, не само защото все още не сме открили червейна дупка.
Първия проблем е размера. Първичните червейни дупки се предполага, че са микроскопични, с размери от милионни части от сантиметър. Възможно е обаче някои да са се разтегнали до по-големи размери, поради непрестанното разширяване на вселената.
Друг проблем е стабилността. Предсказаните от Айнщайн дупки не биха могли да се използват за пътуване, защото се разпадат бързо. Но съвременни проучвания показват, че червейна дупка, съдържаща „екзотична" материя би могла да остане отворена и непроменена за по-продължителни периоди.
Екзотичната материя, която не трябва да се бърка с тъмната материя или анти-материята, се характеризира с отрицателна енергийна плътност и високо отрицателно налягане. Подобна материя е наблюдавана единствено при поведението на определен вакуум от квантовата теория.
Ако червейна дупка съдържа по-сложна екзотична материя, независимо дали естествено или изкуствено създадена и добавена, теоретично това може да се използва като метод за изпращане на информация и пътници през пространството.
Червейните дупки могат не само да свързват два отделни региона от вселената, но също така могат да свързват и различни вселени. Някои учени предполагат, че ако едното устие се премести по специфичен начин, това може дори да позволи пътешествие във времето. Според Стивън Хокинг обаче това е невъзможно.
Въпреки, че добавянето на екзотична материя към червейна дупка може да я направи достатъчно стабилна, за да може човек да премине през нея безопасно, съществува възможността за дестабилизиране на портала при взаимодействието на обикновената материя с екзотичната.
Съвременната технология не е напреднала достатъчно за да може да увеличи или стабилизира червейна дупка, дори и да се открие такава. Учените обаче продължават да изследват концепцията като метод за космически пътешествия, с надеждата, че един ден ще разполагаме с технология за употребата на червейни дупки.