Макар че законите на Римската империя забранявали на легионерите да се женят, тази забрана де факто постоянно се нарушавала и жените и децата на войниците живеели заедно с тях.
Убедително доказателство на този факт е представила археологът Елизабет Грийн, след като разгледала внимателно фигурите на Траяновата колона в Рим.
Изследователката разказала за своята находка по време на годишната конференция на Американския археологичен институт.
На един от релефите на колоната са изобразени участници в религиозна церемония, посветена на победата на императора над даките. Обикновено тази роля са играли младежи, но Грийн посочила, че в процесите участват шест жени (или девойки).
Според археолога това са жени или дъщери на центуриони (или други офицери). Макар че колоната се изучава от XVIII век, жените на нея били забелязани чак сега – вероятно причината е в това, че тя обикновено се разглежда от военни историци, интересуващи се от оръжието и амунициите на легионерите.
Император Август (63 г. пр.н.е. – 14 г. от н.е.) забранява на легионерите да се женят и тази забрана просъществува почти два века. В съчиненията на антични автори жени и деца на легионери почти не се споменават, така че повечето съвременни историци са убедени, че жени в римската армия в епохата на принципата не е имало.
Ситуацията започнала да се променя в началото на 90-те години, когато археолозите Линзи Алисън-Джоунс и Карол ван Дрил-Мерей намерили сред развалините на Виндоланда (крепост на Адриановия вал в Северна Англия) обувка с малки размери. Там били открити военни дипломи (бронзови таблички, получавани от провинциалните войниците след 25 години служба, които им давали право на римско поданство), на които се споменавали техните съпруги и деца.
След много години каталогизиране на находките, Грийн изяснила, че около 40% от всички обувки и сандали, открити във Виндоланда, са женски и детски.
Според археолога жените на легионерите са се намирали в нелегално положение и затова са били принудени да живеят извън стените на крепостите и да работят, тъй като заплатата на средния войник не стигала за издържане на семейство.
Но Ван Дрил-Мерей смята, че някои жени може да са работили за нуждите на армията като готвачки, шивачки и перачки.
Освен това обувки и брошки, открити от археолога Пенелепе Алисън в крепостта до баварския град Елинген, говорят за това, че жените живели в същите казарми, както и мъжете.
