Американски изследователи поставиха под съмнение една от теориите за упадъка на микенската цивилизация.
Ново изследване на кости и прилепнала върху тях земя от разкопки в Нихория преразглеждат теорията за това, което се е случило в Гърция през така наречените Тъмни векове.
Нихория е разположена в Месения. Отличава я това обстоятелство, че е съществувала не само в периода на късния бронзов век, но и в Тъмните векове, когато повечето от другите населени места с настъпването на този период били изоставени.
В късния бронзов век Нихория е била част от процъфтяващата микенска цивилизация, доминираща в тази част на Средиземноморието. Микенската цивилизация е известна с богатата си култура, изкуство, архитектура. По-конкретно микенците са строили дворци, имали са своя писменост.
Но на границата на XIII–XII в. пр.н.е. цивилизацията преживява криза и угасва. Съществуват няколко теории, обясняващи краха на микенската култура. Една от тях е нахлуването на дорийските племена. Нашествието на дорийците било една от проявите на мащабните миграции на границата на бронзовия и ранния железен век.
Причините за тези миграции още не са съвсем ясни. Възможно е „успехът" на завоевателите да се обяснява с вътрешна нестабилност на микенските държави. Не е изключено причина за миграциите и краха на цивилизацията да са били природни катастрофи или климатични изменения.
През 60-те години Нихория била изследвана от експедиция на университета в Минесота (САЩ). Археолозите обърнали внимание на обилието от кости на едър рогат добитък в слоеве, датиращи от Тъмните векове.
Учените решили, че упадъкът на микенските градове и села е бил свързан с това, че хората са преминали към занимание с животновъдство и като следствие са станали по-мобилни.
Ново изследване на костите са провели учени от университета на Синсинати, щата Охайо, и Бостънския университет. Те изучили не само костите, но и останките земя, прилепнала към тях.
Анализът показал, че изобилието от кости на едър рогат добитък в Нихория е резултат на лошо съхранение на органични материали.
В киселата почва на паметника малките кости са се разрушили, съхранили са се само големите, затова има толкова много кости на едър рогат добитък и почти няма кости на други животни.
Не е изключено в киселата почва да са се разложили и овъглени зърна, които обикновено се смятат за признак на земеделие. Следователно изводът за преобладаването на големия рогат добитък в Тъмните векове трябва да се преразгледа, казват учените.
Изследователите отбелязват също така, че в образците няма никакви свидетелства за изменения на климатичните условия. Така че теорията за климатични промени като причина за упадъка на микенската цивилизация също е поставена под съмнение.
Друг въпрос е доколко данните от един паметник, пък и получени от кости и случайно съхранени остатъци от земя, могат да бъдат представителни.