Каменни образувания на повърхността на Марс с учудваща точност съвпадат с фосилизирани останки от колония древни микроорганизми на Земята.
Откакто на сайта на мисията „Кюриосити" на НАСА се появиха първите снимки от повърхността на Червената планета, всеки желаещ може да ги изучи и да проведе собствено изследване.
За да се убедим, че фантазията на хората не спи, е достатъчно да напишем в търсачката нещо от рода „на снимки от Марс откриха...".
Но на фона на многобройните съобщения от жълтата преса може да се намерят и съвсем сериозни научни изследвания. Едно от тях е публикуваното наскоро на страниците на научното издание Astrobiology подробно сравнение на обекти на снимки, получени от марсохода „Кюриосити", със земни геоложки структури.
Авторът на изследването, геобиологът Нора Нофке, е направила основателно предположение, че структурата на каменните образувания, запечатани от марсохода, по удивителен начин напомнят различни земни утаечни породи с биологичен произход.
Най-древните от откритите до днес микроорганизми са предците на съвременните цианобактерии. Тези микроорганизми образуват колонии с размер от няколко милиметра до километър, които се разполагат върху камъни под неголям слой вода.
През живота на такова общество протича постепенна минерализация на отмиращите слоеве. В резултат на процесите на минерализация върху камъните се образуват специфични модели. Именно тези вкаменели слоеве с характерна за тях структура служат за доказателство за съществуването на живот в тези далечни геоложки епохи.
През 2008 година Нора Нофке открила в западния район на Австралия фосилизирани структури с биологичен произход на възраст 3,5 млрд. години.
Когато пред очите ѝ попаднали снимки на марсианската почва, вниманието ѝ било привлечено от изключителното сходство на каменните образувания от земни вкаменелости на древни колонии микроорганизми, които тя изучавала в продължение на 20 години.
Всеки вид такива бактериални колонии има свой характерен отпечатък, който може да разкаже много за самата колония, за климата и околните условия. Например може да се отличи колонията, живяла на брега на река, от тази, която се е намирала в сезонно наводнявани области.
Затова погледът на опитния геобиолог забелязал именно особеностите в структурата на каменния марсиански ландшафт, които имали сходство с тези, образувани от живи организми.
Но по думите на изследователката не бива напълно да се изключва например ерозия на породите под действието на вятър или вода, която теоретично би могла да формира подобен релеф. Точен отговор на този въпрос може да даде анализът на образци марсиански грунт, ако те някога бъдат доставени на Земята.
Изучаването на повърхността на Червената планета, включително благодарение на мисията „Кюриосити", разкрива все нови и нови факти за марсианската история.
На Марс е имало вода, за което свидетелстват пресъхнали корита на реки и езера. В атмосферата и планинските породи са открити метан и някои други органични молекули. Всичко това косвено сочи сходството в развитието на Марс и Земята и е възможно живот на двете планети да се е родил приблизително по едно и също време.
Дали е така, ще покажат бъдещи изследвания.
