Най-известният през XXI век египетски владетел всъщност е бил изключително незначителна фигура в историята на Египет.

През ноември 1922 година в египетската Долина на царете египтологът Хауърд Картър и археологът любител Джордж Хърбърт Карнарвън открили на входа на гробницата на фараона Рамзес VI вход към още едно погребение.

Когато входът бил разчистен, пред очите на учените се разкрила уникална картина – те успели да открият една от малкото гробници на фараона, която за изминалото хилядолетие не е била ограбена.

В украсения с тюркоаз саркофаг от чисто злато била открита мумията на фараона Тутанкамон.

От този момент Тутанкамон в представите на широката общественост се е превърнал в едва ли не главна фигура в историята на Древен Египет. Дори тези, които нищо не знаят за Страната на фараоните, знаят името Тутанкамон.

Между другото самият Хауърд Картър, открил за света гробницата на този владетел, отбелязал: „Единственото, с което той се отличаваше, е фактът, че е умрял и е бил погребан."

Действително до началото на ХХ век египтолозите малко знаели за Тутанкамон. Освен това самият факт за неговото управление се поставял под въпрос от мнозина.

По-късни изследвания показали, че от сведенията за Тутанкамон по-скоро са се постарали да се отърват владетелите, които го сменили по не съвсем законен път и стараещи се да се избавят от компрометиращите ги сведения.

Изображенията на Тутанкамон били премахвани или изтривани, от неговите статуи били премахвани лицето, ръцете, краката и бедрата. По-сложно било да се унищожи гробницата на Тутанкамон, а и кощунство от гледна точка на вярванията на древните египтяни, затова входът към нея просто бил засипан.

Наследникът на великия реформатор

С какво не е бил удобен на своите наследници Тутанкамон, фараон от XVIII династия на Новото царство?

Тутанкамон, или Тутанхатон, е управлявал Древен Египет в периода от 1332 до 1323 г. от н.е. Той се качил на трона на възраст 10 години и си отишъл от този свят, без да навърши 20

За произхода на Тутанкамон учените нямат единна позиция. Едни смятат, че той е бил син на фараона Ехнатон, други са на мнение, че баща на Тутанкамон е бил фараон Сменхкара, син или брат на Ехнатон.

Тази революционна реформа е започната от Ехнатон с цел лишаване от власт на влиятелната каста на жреците.

Противостоянието между новата и старата вяра се оказало толкова яростно, че Ехнатон напуснал Тива, където силни били позициите на жреците, и заповядал да се построи нов град, който трябвало да стане новата столица.

Град Ахетатон станал център на разпространение на новата религия, която много скоро започнала яростна борба за съществуване. Фараонът реформатор се оказал в изолация и макар така и да не се отказал от своите планове, все пак не успял да удържи победа над старите вярвания.

След смъртта на Ехнатон започнал процес по връщането на египтяните към предишната вяра, разтеглил се в период на управлението на няколко фараони.

Едно от тези „междинни звена" станал Тутанкамон, първоначално носещ името Тутанхатон (буквално – „жив образ на Атон").

Смъртта на застъпника на „централизма"

Придържайки се в първите години към вярата на Ехнатон, Тутанкамон след това се върнал към старата вяра, в знак на което дори променил името си.

Освен това, връщайки правата на привържениците на старата вяра, Тутанкамон не започнал преследване на почитателите на Атон, надявайки се да запази мира в царството.

За да съхрани баланса на силите, Тутанкамон напуснал Ахетатон, но не се върнал и в Тива, а се установил в Мемфис.

Голямо влияние върху Тутанкамон оказвали двама опитни политици – сановникът Ай и пълководецът Хоремхеб. Фактически всичките девет години от управлението на Тутанкамон преминали под тяхна опека, от която младият фараон не е имал възможност да се избави.

Главен в тази верига се явява Ехнатон – фараонът реформатор, направил опит да въведе в Египет монотеизма. Така египтяните трябвало да се покланят на слънчевия диск – Атон – и на самия фараон като първосвещеник на новия бог.

Споровете за причините за смъртта на Тутанкамон в много млада възраст не са приключили. Учените обърнали внимание на това, че на шията на мумията имало венец от метличина и маргаритки. Тъй като в Египет те цъфтят през март-април, а процесът по мумифициране продължава около 70 дни, било направено заключение, че Тутанкамон е загинал през декември-януари.

Това време при египтяните се смятало за разгара на ловния сезон, от което възникнало предположението, че фатална за фараона е била травма, получена по време на лов – възможно тежко счупване на крака.

Сред алтернативните версии са смърт от малария и дори убийство, организирано от Ай и Хоремхеб, решили да се избавят от пречката между тях и властта в лицето на младия монарх.

Посмъртно репресиран

Ай и Хоремхеб действително успели един след друг да станат фараони на Египет, като се постарали да се избавят от спомените за младия си предшественик.

Особено в това преуспял Хоремхеб, който взел курс към пълно унищожение на останките от култа към Атон. Освен това той премахнал от списъка фараони на Египет цели четирима свои предшественици, включително „съучастника" си Ай, като се обявил за наследник на Аменхотеп III – последния от фараоните от „доатоновата" ера.

„Фараоните еретици" били осъдени на забвение. Бил унищожен град Ахетатон, разрушени гробниците на „грешните" владетели, а също техните приближени. Гробницата на Тутанкамон се оказала единствената, на която провървяло да оцелее.

И именно този факт три хилядолетия по-късно позволил на Тутанкамон да излезе от забвение и да стане „главна звезда" на Древен Египет в очите на хората от ХХ–ХХI век.

По такъв начин, благодарение на английските археолози, „посмъртната кариера" на Тутанкамон се оказала доста по-ярка и наситена, отколкото реалния му живот.