Във филма на Ридли Скот „Изход: Богове и царе", разбира се, присъства най-известното от всички библейски чудеса – как се разтваря Червено море.

Но това чудо е показано далеч не така, както го е изобразил Сесил Демил в своя класически филм от 1956 година „Десетте Божи заповеди".

В този филм Чарлтън Хестън, изпълняващ ролята на Мойсей, „разделя" морето по такъв начин, че се образуват две огромни стени от вода, между които народът на Израел преминава на отсрещния бряг.

Армията на фараона, хвърлена след тях с колесници, потъва веднага щом Мойсей повелява морските води да се съберат отново.

Както казва Ридли Скот, в неговата нова екранизация легендата на събитието е описана по-реалистично, затова на Мойсей в неговия филм не се налага да се уповава на чудната намеса на Бога.

Режисьорът е решил, че във филма му морските води се разтварят под въздействието на цунами, предизвикано от земетресение. Преди началото на земетресението крайбрежните води обикновено отстъпват и откриват дъното, и чак след това върху него се стоварва гигантската вълна.

Но и тази трактовка на събитията не е съвсем убедителна. Времето, през което крайбрежните води отстъпват пред удара на цунами, обикновено е 10-20 минути, а това е прекалено малко, за да се премине морето по откритото дъно. Освен това Мойсей не би могъл да знае за приближаващо се цунами, ако това не му е казал Бог. Такова нещо може да се допусне, но в този случай в сюжета се съхранява елементът на чудото.

Има много по-естествено обяснение на това, по какъв начин морските води могат да отстъпят и за известно време да открият дъното. Става дума за приливите и отливите – природно явление, което най-добре би се вписало в обмисления план на Мойсей, тъй като той би могъл да предвиди началото на отлива.

В някои точки на планетата в резултат на отливи морското дъно остава открито за няколко часа и чак след това приливните води шумно се връщат към брега.

Което е интересно, през 1798 г. Наполеон Бонапарт с малък отряд войници на коне пресекли Суецкия залив в северната част на Червено море – приблизително на същото място, където според преданията са извършили своя преход Мойсей и народът на Израел.

На участъка от морското дъно с дължина около миля, превърнал се по време на отлива в плитководие, внезапно нахлули приливните води и едва не издавили ездачите.

Според библейското писание израилтяните спрели за почивка на западния бряг на Суецкия канал, когато изведнъж видели отдалече облак прах, вдигнат от колесниците на египетския фараон. Израилтяните се оказали в капан между Червено море и войската на фараона. Макар да не е изключено облакът прах да е бил за Мойсей важен знак – по него той можел да оредели кога египетската армия ще се добере до брега.

На млади години Мойсей е живял по тези места и е знаел на кое място керваните са преминавали Червено море по време на отлив. Той е знаел разположението на звездите на нощното небе и е бил запознат с древните методи за предсказване на приливи, основани на положението на Луната на небосклона и на нейната фаза.

Що се отнася до фараона и неговите жреци, то те живели на бреговете на Нил, съединяващ се със Средиземно море, където приливи и отливи се случвали изключително рядко. По-скоро те почти нищо не са знаели за приливите в Червено море и за това колко опасни могат да бъдат.

Знаейки кога може да започне отлив, колко време морското дъно ще бъде плитко и кога водата отново ще започне да приижда, Мойсей би могъл да състави план за бягство на израилтяните. Най-удачно би било да се избере периодът на пълнолуние – когато отливът е много по-силен и много по-дълъг – израилтяните биха имали достатъчно време да пресекат морето.

В този случай и приливът би бил по-мощен, и вероятността преследващата ги армия да загине в морската вода би била по-висока.

Най-важното тук е било точно да се изчисли времето. Последната група израилтяни трябвало да мине по плитката вода тъкмо преди началото на прилива. Те трябвало да поведат след себе си войските на фараона, преследващ бегълците на колесници, и да ги примамят в плитките води, където да потънат във връхлетелите води на прилива.

В случай че войските на фараона се окажат на брега на морето преди началото на отлива, Мойсей очевидно е имал резервен план, насочен да задържи преследвачите. Ако египетската армия стигнела брега след прилива, то Мойсей, предварително превел своя народ през морето, по време на следващия прилив можел да прати най-добрите си хора срещу египтяните, за да продължат те преследването и да ги примамят в плитките води.

В Библията се споменава, че в нощта през цялото време духал източен вятър, гонейки вълните в морето. Според закона на физиката на морето вятърът, духащ над плитки води, гони в морето повече вода, отколкото вятърът, духащ над дълбоки води. И ако по щастлива случайност такъв вятър е духал и преди народът на Израел да премине през Червено море, то отливът този път се е оказал по-силен от обичайно и площта на плитките води се е увеличила.

От само себе си се разбира, че възникването на такъв вятър се е приписвало на божествена намеса, затова много векове преданието за Мойсей, който внимателно е разработил план за бягство по време на отлив, е имало второстепенна роля.

Вярно е, че Мойсей не е могъл да предвиди този внезапен и много полезен вятър, затова не е могъл да го отчете в своя план. Следователно всичките му изчисления за настъпването и края на отлива са се основавали на предсказания.

Когато през 1798 г. Наполеон със своите войски едва не потънал в северната част на Суецкия канал, водата по това време на прилив обикновено се повдигала с 1,5–1,8 метра, а ако в съответната посока духал и вятър – с 2,7–3 метра.

Но има данни, сочещи, че във времената на Мойсей нивото на водата в морето се е вдигало много по-високо. Следователно бреговата ивица на Суецкия залив по време на прилив се измествала на север и амплитудата на прилива в него е била по-висока.

Ако всичко е било така и в действителност, то истинската история за това, как народът на Израел е преминал през Червено море, нямаше да бъде украсявана с такива детайли като стени вода, връхлитащи преследващите ги египетски води.

Тук следва да споменем още едно свидетелство. Както става ясно, хипотезата, че Мойсей може да е планирал преход през Червено море и да се е възползвал от отлива, не е нова. Древният източник Евсевий Кесарийски, живял в 263–339 г. от н.е., споменава две версии на преданието за преминаването през Червено море, опирайки се на гръцкия историк Артапан (Artapanus, 80–40 г. пр.н.е.).

Една от версиите, които разказвали жителите на египетския Хелиополис, съвпада с библейското предание. Но според другата версия, разпространена сред жителите на Мемфис, „Мойсей, добре познаващ тези места, дочакал морския отлив и превел своя народ през морето по плитка вода."

Ако Мойсей всъщност е „разцепил" водите на Червено море, възползвайки се от прилива, то предсказанието на прилива в този случай следва да се смята за най-впечатляващото и най-важното в историята.

Авторът на тази статия – д-р Б. Паркър – е бивш служител в Националната океанска служба при Националното управление на атмосферните и океанските изследвания на САЩ. Сега той е гост-професор в Технологичния институт „Стивънс". Автор на книгата „Силата на морето: цунами, бурни приливи, вълни убийци и нашите опити да предсказваме катастрофи".