Анализ на зъбен камък на древните обитатели на Великденския остров показал, че основен източник на храна за тях са бил пататите (сладките картофи).

Именно за разширение на посевите с тази култура рапануйците методично са изсичали палмовите гори на територията на острова, което е довело до колапс на екосистемата, поради което населението на острова е намаляло от 15 000 до 2000 души (в момента на появата на европейците).

Първите резултати от изучаването на зъбен камък на рапануйци от XIV-XIX век са дали парадоксални изводи – там открили зрънца силициев диоксид, характерни за палмите. Но тези дървета са изчезнали от острова още през XVI век.

Изследване на почвата и събрани на територията на острова патати показало, че става дума за фитолити (микроскопични фосилизирани останки) от палми, които са попаднали в почвата, а оттам – в картофите. Образците от силициев диоксид в зъбния камък еднозначно посочили картофената диета на рапануйците.

Според учените пататите на острова са донесени от първите полинезийски преселници през IX век. С нарастването на населението островитяните са изкоренили палмите (Paschalococos disperta), разчиствайки земя за посевите. Вече към 1500 година (съдейки по изкопаемия прашец) някога заемалите голяма част от острова палмови гори изчезнали, като ги сменили плевели.

Ерозията на почвата, предизвикана от изкореняването на горите, довела до падането на реколтата и намаляване на населението – от пиковите 15 000 до 2–3 хиляди към момента на срещата с европейците (1722 г.).

Този процес бил съпровождан с глад и остри конфликти. Преди учените смятаха, че палмите са изсечени за гориво и строителни материали, но анализът на зъбния камък ги накарал да смятат, че главен враг на горите са били пататите.