Много научни постижения са направени благодарение на талантливи учени и упорита работа.

Но не по-малко открития са се родили благодарение на щастливо стечение, съвпадение, интуиция и други, не съвсем „научни" и не съвсем „логични" фактори.

На 17 ноември изследователският екип на Стнанфордския университет и Google независимо един от друг обявиха, че са разработили изкуствена невронна мрежа, способна да разпознава снимки, използвайки машинно самообучение и класификация на образите.

Джордан Пирсън от сп. Motherboard е открил, че нито един от екипите не е знаел, че успоредно някой прави същата разработка.

„Невероятно съвпадение е, че изследователите направиха изявленията си толкова синхронно – пише Пирсън. – Но по редица причини е напълно обяснимо." По думите му съвременните технологии са готови за такова развитие на събитията. Днес има търсене за такава функция. Тъй като работата с невронните мрежи е извършена по-рано, има всички предпоставки за поява на такава система.

Обяснява ли това едновременното възникване на идеи у различните хора? Около 500 г. пр.н.е. в света се появили много велики мислители, философи и религиозни лидери. Буда, Сократ, Лао Дзъ и други са внесли огромен принос в развитието на човешката цивилизация, независимо от разстоянията, които ги разделяли – от Гърция до Индия и Китай. Възможно е светът да е узрял за идването на техните идеи.

„Идеите, подобно на семена, се нуждаят от плодородна почва, в която могат да се развиват и растат", казва д-р Бърнард Бейтман, психиатър от Йейлския университет, който е основал дисциплина за съвпаденията. Той привежда доклад от 1922 г. на Уилям Огбърн и Дороти Томас, които открили, че 148-те най-велики научни открития са били направени от двама или повече хора горе-долу по едно и също време.

От гледна точка на д-р Бейтман тези учени са се включили към т.нар. колективно подсъзнание. Те са успели да се „настроят" към облака информация, към който всички ние сме свързани.

„Било ли е това едновременно откритие и/или просто разпространение на добра идея? Това се е случило и колективният разум е бил готов да приеме тази идея", казва Бейтман за философските или духовните идеи, разпространяващи се през 500 г. пр.н.е.

Съвпаденията и интуицията

Макар учените да отделят повече внимание на логическия процес, понякога пробив се извършва благодарение на интуицията.

Един от подобните примери се описва на сайта на Центъра за духовност и изцеление на университета в Минесота. „На операционната маса пред кардиолога Мими Гернари лежал губещ кръв пациент.

Тя опитала всички начини, за да спре кръвотечението, но нищо не помогнало. След това ѝ хрумнал начин, който никога не била изпробвала преди това и никога не приложила впоследствие – гел-пяна. Този интуитивен отговор за миг я довел до ступор, струвало ѝ се, че халюцинира.

Пеницилинът, антибиотик, благодарение на който е извършена революция в областта на лечението на бактериалните инфекции, е открит благодарение на редица съвпадения и случайни обстоятелства.

Шотландският бактериолог Александър Флеминг се простудил през ноември 1921 година. Той имал хрема и капка от носния му секрет паднала в чинийка с бактерии. Той видял как тази капка убила бактериите, оставяйки наоколо „зона на потискане". Компонентът, убил бактериите, се оказал ензимът лизозим от неговия секрет, но лизозимът можело да се произвежда масово в качеството на антибиотик.

Почти десетилетие по-късно той провел изследвания в болницата „Св. Мария". Условията в лабораторията били много лоши – по пода имало пукнатини и в помещението духало.

Той излязъл в отпуск, оставяйки петриевата паничка в мивката. Когато се върнал, преди да я измие, решил да изучи съдържанието ѝ и видял, че там е пълно с мъртви бактерии. Зоната на потискане се образувала около някои гъби, които случайно попаднали в паничката – спорите прилетели през пукнатините в пода от помещение, в което се провеждал друг експеримент.

Спорите долетели на нужното място и в нужното време, когато температурата била оптимална. Ако бактериите в паничката се намираха в друга фаза на развитие, то гъбите не биха могли да предизвикат нужния ефект.

Флеминг разбрал, че плесента може да убива бактериите, но чак през 40-те години друга група учени, в опити с мишки, открили, че плесента (пеницилин) има потенциал за лечение на бактериални инфекции при хора. Те провеждали изследване в друга област и това било случайно откритие.

И така, Флеминг забелязал зона на потискане около капката носен секрет и този фактор помогнал да се постигнат резултати при бъдещите съвпадения. Това е една от причините, поради които д-р Бейтман толкова е заинтересуван от изучаването на съвпаденията – осведомеността е способна да помогне на хората по-често да обръщат внимание на полезните съвпадения, смята той.

Ако лабораторията на „Св. Мария" се намираше в по-добро състояние, спорите никога не биха попаднали в паничката на Флеминг. Ако Флеминг не беше толкова педантичен, той би измил паничката, не би започнал да изучава плесента и не би забелязал зоната на потискане.

Ако спорите на плесента не се бяха приземили в нужното време, то Флеминг нямаше да направи своето откритие. Или възможно пеницилинът щеше да бъде открит много по-късно.

Така множество съвпадения и наблюдателност са довели до открития, които са спасили живота на милиони хора.