Вселенската константа, известна като „златна пропорция“, може да се открие във формата на ураганите, в бивните на слоновете и дори в галактиките.

Сега изследователите твърдят, че това отношение се проявява дори и в топологията на пространство-времето, което влияе на целия свят.

Д-р Ян Боенс от университета на Претория и д-р Франсис Текерей от университета на Уитуотърсранд, Южна Африка, твърдят, че златното сечение – 1,618 – е свързано не само с аспектите на математиката, но и с физиката, химията, биологията и топологията на пространство-времето. И е възможно то да диктува как някои неща във Вселената приемат определена форма.

Златното сечение, обозначавано с гръцката буква φ, се явява математическа връзка между две сечения на обекта.

Понякога то се използва специално – например някои художници от ХХ век са го прилагали при рисуване на портрети, като смятали, че това създава естетичен приятен външен вид на рисунката.

Но златното сечение се появява и в природата – в стъблата на растения, скелети на животни и т.н. Формата на спиралата също следва златните пропорции – това говори, че геометричните форми във Вселената също се поддават на същото математическо свойство.

„Убедителни доводи в полза на космическия характер на златната пропорция е повсеместното разпространение на логаритмичната спирала – пишат изследователите от Южна Африка. – Забележителни примери са формата на галактиката Водовъртеж (M51), амонитите, формата на раковините Nautilus, формата на урагана Катрина и разпределението на планетите, луните, астероидите и пръстените в Слънчевата система.“

Изследователите смятат, че това отношение е толкова разпространено, тъй като то представлява проява на вътрешните свойства на пространство-времето. Макар че причините, поради които Вселената следва това съотношение, още са неизвестни.

Някои смятат че нашата добре настроена Вселена се явява просто щастливо стечение на обстоятелствата и изхождайки от теорията за Мегавселена, съществува безкраен брой други вселени, на които им е провървяло доста по-малко.