Синдромът на Котар е едно от най-странните и редки психически заболявания. Страдащите от него си мислят, че са мъртви.

Някои от болните смятат, че вече са починали, но по някакъв странен начин продължават да съществуват сред нас, други твърдят, че им липсват жизненоважни органи.

С други думи, пациентите смятат, че вече не съществуват независимо от доказателствата за обратното.

Разстройството е открито през 1880 година от френския невролог Жул Котар, който го нарекъл делир на отрицанието. Налудничавите идеи при синдром на Котар се отличават с нелепи твърдения на фона на ясно изразена тревога – най-характерните са оплакванията на болните, че отдавна са умрели и са ходещи трупове с разлагащ се организъм.

Както смятат учените, делирът на отрицанието е предизвикан от нарушение на работата на невроните във вретеновидния гирус на главния мозък, който е свързан с нашите способности да различаваме различни лица, и амигдалата, която играе ключова роля във формирането на емоциите.

Във връзка с нарушаването на тези умствени способности пациентът може да престане да признава собственото си лице и да свързва с него емоции, в резултат на което започва да страда от всепоглъщащо чувство на разединение с околната среда.

Част от синдрома на Котар се съпътства от шизофрения или друго психическо заболяване, което подсилва чувството на самота. Лечението засега се свежда до прием на антидепресанти или прилагане на електроконвулсивна терапия.