Модулът на космическия апарат „Розета" успешно извърши историческо за усвояването на Космоса кацане на кометата Чурюмов-Герасименко, съобщи Европейската космическа агенция в Twitter.
Апаратът дори предаде първи сигнал от повърхността. Полетът към кометата е продължил 10 години.
Събитие във всеки смисъл от вселенски мащаб. На комета, която се движи със скорост 15 километра в секунда, летателен апарат от Земята кацна за първи път в историята.
Преди да извърши кацането, за около седем часа със скорост около метър в секунда сондата е изминала разстояние от 22,5 километра от апарата „Розета" до кометата. Сигналът за спускането на модула „Филае" е достигнал Земята около 30 минути след самото събитие, когато сондата вече се е намирала на участъка от кометата, наречен Агилика.
Спускаемият апарат носи на борда си десет инструмента, необходими за провеждането на изследване на ядрото на кометата. С помощта на радиовълни учените планират да изучат вътрешната структура на кометата, а микрокамери ще позволят да се направят панорамни снимки от повърхността. С помощта на свредло учените ще вземат проби от кометния грунт от дълбочина до 20 сантиметра.
Батериите на „Филае" са достатъчни за 60 часа автономна работа. По-нататъшното захранване на научното оборудване ще се осигурява от слънчеви батерии. Всички измервания в режим онлайн ще постъпват на апарата „Розета", а от него – на Земята. След спускането на модула върху кометата „Розета" ще започне да се отделя от нея и ще стане неин спътник.
Мисията „Розета" се явява най-амбициозният проект на Европейската космическа агенция. Данните, получени с нейна помощ, са необходими за обяснение на процесите на еволюцията на Слънчевата система и появата на вода на Земята. Основен организатор на мисията е ESA, а общо в организацията ѝ са задействани 50 компании от 14 страни от Европа и САЩ.
Кометата 67P е откритие на съветски астрономи. През 1969 година младата служителка от Алма-Атинската обсерватория Светлана Герасименко случайно заснема небесно тяло, изучавайки друга комета.
Клим Чурюмов от Киев обърнал внимание по различните снимки, че неизвестният по-рано обект има собствена траектория на движение, присъща именно на кометите. Орбитата впоследствие била изчислена от астрономите на Пулковската обсерватория в Ленинград.
През 1959 година кометата едва не се сблъскала с Юпитер. Гравитацията на газовия гигант изменила орбитата на 67P така, че след 10 години тя преминала относително близо до Слънцето, започнала да се нагрява и изпарява. Така кометата попаднала в телескопите на съветските учени.
„Орбитата започна да преминава близо и до орбитата на Марс, а значи се приближава и до орбитата на Земята. И това определи избора ѝ за космически експеримент", пояснява старши научният сътрудник на Главната пулковска астрономическа обсерватория Сергей Смирнов.
За изучаването на кометата през март 2004 година от космодрума Куру в Южна Америка стартира апарата „Розета" с изследователския модул „Филае".
Изкуственият спътник достига кометата след 10 години и 3 месеца. „Розета" вече е успяла да предаде на Земята звука, който издава небесното тяло. Той повече прилича на жабешко крякане.
Учените дори са установили как мирише кометата. Съдейки по данните на измервателните уреди, това е смес от аромати на конска урина, алкохол и развалени яйца.
Впрочем това ни най-малко не помрачава радостта от преживяването на историческия момент.
„Когато избраха нашата комета, това беше радост за откривателите. Радвахме се, скачахме от радост. Сега всички говорят за тази комета, защото това е велик експеримент в историята. Сега вече можем да видим нейната форма", възхищава се на техническия успех на човечеството първооткривателят на кометата Клим Чурюмов, понастоящем директор на Киевския планетариум.
Кацането на апарата „Филае" върху Чурюмов-Герасименко отваря нова страница в историята на усвояването на Космоса.
