Нов анализ на изкопаеми останки на риби на повече от 380 милиона години, съхранявани в музей, показал, че традиционният секс за първи път е практикуван от костните риби.

Древните същества от вида Microbrachius dicki са имали своего рода гениталии, но с времето този начин на размножаване е бил загубен.

Размерите на притежаващите черупка риби M. dicki са били около осем сантиметра в дължина. Животните са обитавали територията на съвременна Шотландия (именно там е бил открит първият екземпляр през 1888 година), Естония и Китай. Преди около 360 млн. години животните са измрели в периода на загадъчното масово измиране.

Джон Лонг от университета Флиндърс в Аделаида (Австралия) и колегите му открили изкопаеми свидетелства, че едни от най-ранните челюстни гръбначни от група Gnathostomata са се размножавали чрез вътрешно оплождане. Тоест били са най-древните същества, практикуващи традиционния за съвременните животни проникващ секс.

Откритието показва, че гръбначните са губили и връщали способността да доставят спермата вътре в самката много пъти за цялата история. Така близките потомци на Microbrachius явно са притежавали органи за външно оплождане (осеменяването и развитието на зародиша става във водата). Тоест в хода на еволюцията външното оплождане няколко пъти се е сменяло с вътрешно и обратното.

Сред около 50 000 вида съществуващи гръбначни нито веднъж не са били откривани такива, които след прехода към вътрешно оплождане се връщали към външно. Принципно еволюирайки към традиционния секс, животните след това не са се връщали назад.

Но научното изследване показало: вътрешното оплождане е било загубено преди еволюцията на две основни линии челюстни риби. От тях са се развили хрущялните риби (съвременните акули и скатове) и костните риби и техните потомци (включително хора).

Според Лонг приблизително по същото време, когато са еволюирали костните риби и акули, вътрешното оплождане е изчезнало, но след 20-40 милиона години животните са се върнали към него.

За това, че способностите могат да се губят и връщат, има генетични доказателства – т.нар. HOXD13 могат да развиват крайници и полови органи при бозайниците и акулите. „Ранните риби вероятно са получили гениталии, които след това са били загубени – смята ученият. – Но щом този ген се е стабилизирал в телата на гръбначните, тези органи отново са се върнали.“

Лонг и екипът му разгледали най-ранните известни образци на челюстни риби от вида M. dicki. Те успели да открият мъжки и женски гениталии, които останали незабелязани от предишните изследователи. В L-образния орган на мъжкия имало две костни структури с канал между тях, по който се доставяла спермата. Самките имали пластина в гениталиите, която по време на съвкупление действала подобно на лепенка и не позволява на партньора да се откъсва.

Решаващият довод в полза на това, че рибите са прилагали вътрешно оплождане, се заключава в това, че гениталиите им са почти идентични с тези на по-късни изкопаеми риби (самки на тези късни видове са откривани заедно с ембриони).

Изследователите са моделирали и видео, на което са представили как е протичал процесът.

„Всъщност рибите не са могли да правят това в мисионерска поза – разказва Лонг. – Половата структура е била достатъчно твърда, неподвижна и се е намирала странично на рибата. По-скоро те са правили секс странично, като в танц, вкопчили бодливи перки.“

Схема на съвкуплението при Microbrachius.