Според законите на биологията мъжът и жената имат приблизително еднакъв генетичен принос в бъдещото поколение. Но в мащабите на историята на човечеството той се оказал далеч не равнозначен.
Изследователи от Института по еволюционна антропология към обществото „Макс Планк" под ръководството на Марк Стоункинг са открили, че през цялото време на съществуване на хората количеството на майките обикновено е превъзхождало количеството на бащите. Това означава, че в човешката ДНК са отразени доста повече жени, отколкото мъже.
По време на своята работа учените сравнили генетичното разнообразие на унаследената по мъжка линия Y-хромозома с предаваната по женска линия митохондриална ДНК за 623 мъже от 51 популации. По-рано при изучаването на генетичната история на човечеството тези източници на наследствена информация са изследвани по различни методи и тяхното сравнение било ограничено.
В новата работа специалистите използвали разработен от тях метод за секвениране (преброяване на нуклеотидната последователност) на Y-хромозомите с висока резолюция. Това позволило да се проведе пряко сравнение на „мъжките хромозоми" с митохондриалните ДНК. Така учените осъществили по-дълбок анализ на генофонда на регионално ниво, което позволява да се определят бащинското и майчинското влияние върху отделни популации.
Новите данни потвърдили резултатите от предишните изследвания. Учените преди съобщаваха, че ако се разглеждат човешките популации в глобален мащаб, на Y-хромозомата се пада по-големият брой генетични различия, отколкото на митохондриалната ДНК. Изключение тук прави само Югоизточна Азия.
В статия, публикувана в сп. Investigative Genetics, немските изследователи пишат, че численият превес на женската страна е имал място още по време на миграцията от Африканския континент и се е съхранил в продължение на всички следващи преселения на хора.
Според модела на екипа на Стоункинг, популацията на предците ни преди началото на миграцията от Африка се е състояла от 60 жени и 30 мъже. Разбира се, първите хора са били значително повече, но останалите не са внесли толкова осезаем принос в генома на съвременния човек.
Към началото на първото преселение преди около 70 хил. години тези показатели са намалели до 25 жени и 15 мъже. По-нататък, след емиграцията в Европа преди около 45 хил. години, това съотношение според изследването е изглеждало като 100:30.
Изследователите смятат, че основни фактори на такова преразпределение на силите е била мъжката полигамия, тоест връзката на един мъж с много жени, и разпространената в повечето култури женска моногамия, когато жената се стреми да следва един мъж.
Именно това са причините жените да имат по-голям принос в общочовешкия генофонд от мъжете.
