Венера напомня на Земята само по размери. Приликите между двете планети спират дотук, но това дава шанс на астрономите да разберат как е устроен съвсем различен свят.

Атмосферата на нашата съседка се състои от въглероден диоксид, а налягането ѝ е толкова силно, че смачква сондите за няколко часа.

Венера постоянно е подложена на влиянието на мощния слънчев вятър – тя е доста по-близо до нашата звезда. Учените отдавна се опитват да разгадаят тайната на атмосферата на тази планета – през 1978 година сондата Рioneer Venus Orbiter, изпратена към Зорницата, открила нещо много странно. Уредите фиксирали в йоносферата на Венера дупки, в които плътността на частиците рязко спада – и астрофизиците не могли да обяснят това явление.

Новата сонда Venus Express, изпратена от Европейската космическа агенция през 2006 година, трябвало да помогне в разкриването на загадката. Астрономите изпитвали съмнения дали сондата ще успее да открие тези тунели – те можело да са изчезнали с времето, но апаратът фиксирал странното явление и успял да сканира неговото разпространение.

Дупките в йоносферата се оказали многобройни и доста разпространени – оказало се, че те се образуват както в условията на минимална слънчева активност, така и в условията на слънчевия максимум. Новите данни трябвало да помогнат в разбирането на механизма на тяхното образуване.

За разлика от Земята, Венера е лишена от собствено магнитно поле, затова заредените частици слънчев вятър я обтичат като камък в ручей. Дупките дължат съществуването си на магнитни структури – но откъде са се взели те, засега не е ясно.

Самите частици създават слабо магнитно поле, но то не обяснява наличието на тунелите, в които плътността на частиците спада. Физиците смятат, че те може да се дължат на магнитните силови линии на Слънцето, достигащи до Венера и взаимодействащи със слабото поле, индуцирано от слънчевия вятър.