Общите болкови усещания, които сте преживели вие и ваши приятели, ще ви направят още по-големи приятели.

На пръв поглед в болката няма нищо хубаво. Но именно тя помага да се укрепят социалните връзки – тези, които са издържали сходни болкови усещания, започват да изпитват приятелски чувства един към друг. До този извод са стигнали австралийски психолози от университета на Куинсланд и университета на Нов Южен Уелс, които направили няколко сравнително жестоки експеримента над група студенти.

В един от тях доброволците трябвало да събират топчета, разхвърляни на дъното на съд с вода и да ги поставят в кутия, която също се намирала на дъното. Но в някои случаи водата била със стайна температура, а в други – до болка студена.

В друг експеримент студентите трябвало да изпълняват силови упражнения – да се задържат в полуклек, придържайки гърба си към стената, или да стоят на един крак. Дългото пребиваване в полуклек предизвиква доста по-болезнени усещания, отколкото стоенето на един крак, при това във втория случай човек можел да смени крака с другия или да използва допълнителен баланс, за да запази равновесие.

Тези тестове били групови и в края им психолозите питали доброволците как се чувстват в екипа, в който са попаднали по време на научното изследване. Оказало се, както пишат авторите в Psychological Science, че тези, които изпитвали болка, чувствали по-голямо сродство към групата, независимо от пол, възраст и размера на групата.

Сред участниците в експеримента не само укрепвало субективното чувство за солидарност, но и нараствало нивото на реално сътрудничество. Доброволците играли игра, в която трябвало да избират числа от 1 до 7 – ако целият екип изберял 7, то всички получавали максимална печалба, а ако изберели различни числа, то най-голямата печалба получавал този, който изберял най-малкото число.

Ясно е, че ръководейки се от чисто егоистични съображения, е необходимо да избереш единица, а ако мислиш за целия екип, то трябва да избереш седем. Както станало ясно, групите, чиито членове трябвало да издържат болка, били по-задружни и повече мислели за общата печалба.

Както виждаме, болката не просто предизвиква чувство на душевно родство, но и подбужда към известен риск заради приятелите. Авторите на изследването подчертават, че групите били събрани на случаен принцип и първоначално нищо не обединявало хората в тях.

Изобщо, в най-различни култури и най-различни времена може да се открият множество примери за обединяващия ефект на болката. Ще рече човек, че дори не си струва да се провежда цяла научна работа за нещо, което и така е ясно – достатъчно е да послушаш пациентите в поликлиниката или да си спомниш например воинското братство.

Но авторите на изследването подчертават, че са използвали чиста болка, без психологически, екзистенциални и прочие примеси – и както се оказало, еднаквата болка сама по себе си може да сплоти колектива.