Физикът Стивън Хокинг отново напомни за себе си, като заяви за възможен колапс на Вселената в мехурче вакуум.

Името на известния британски астрофизик Стивън Хокинг, от много години прикован към инвалидната количка, отново се озова в заглавията на световните медии.

„Хокинг предупреждава за края на света", „Хокинг заяви, че Божествената частица може да разруши Вселената", „Хокинг предупреждава: Божествената частица може да ни убие, ако науката получи достатъчно финансиране", „Хокинг за Божествената частица: пришълци могат да ни унищожат" – така отразяват световните медии предисловието към книгата на Хокинг „Стармус", която ще види бял свят през октомври.

В нея авторът събира колекция лекции на известни физици и астрономи, такива като астронавта Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и екскитариста на Queen Браян Мей.

Навремето Хокинг загубил 100 долара, които заложил за това, че Хигс бозонът няма да бъде открит. Когато съществуването на Божествената частица било доказано, Хокинг се разстроил, като казал, че физиката е станала по-малко интересна.

Споменавайки Божествената частица в предисловието, Хокинг повдига вълната на различни интерпретации – на Хигс бозона се приписват опасения, че човешката цивилизация може да унищожи Вселената, ако не спре с експериментите на ускорители.

Буквално Хокинг пише следното:

„Потенциалът на Хигс има неприятната особеност, че може да бъде нестабилен при енергии над 100 млрд. гигаелектронволта. Това може да означава, че във Вселената може да настъпи катастрофа – разпад на вакуума, при което ще се образува мехур на нов вакуум (който не прилича на нашия вакуум), разширяващ се със скоростта на светлината. Това може да се случи във всеки момент от времето и ние няма да успеем да видим неговото приближаване."

Хокинг добавя, че „ускорител с такава енергия трябва да превишава размерите на Земята и едва ли ще бъде създаден при сегашния икономически климат".

Газета.Ru е решила да попита известни физици и да разбере, какво ново е казал Хокинг и трябва ли да го възприемаме като предупреждение за човечеството.

Валерий Рубаков, академик, РАН

Става дума за това, че по принцип подобно нещо е възможно и експерименталните данни, ако се подхожда наивно към тях, показват, че нашият вакуум не е стабилен и може да се разпадне с образуването на мехур на друг вакуум, коренно различен от нашия.

За това говори Стандартният модел на физиката на частиците. Всичките му параметри днес са известни и по принцип можем да изчислим колко типа вакуум има в тази теория. Става ясно, че ние се намираме на границата – или нашият вакуум е единственият, или има вакуум с малко по-ниска енергия, и ако това е така, то нашият вакуум се разпада в него, за да заеме по-изгодно енергийно положение.

Някъде спонтанно се образува мехур на нов вакуум и неговите стени се разширяват почти със скоростта на светлината. Това прилича на разширението на мехурчетата пара, които се образуват в кипящия чайник.

Ако оценим времето на живот на нашия вакуум, то се получава астрономическо число – от порядъка на 10100 години. Поради тази причина няма от какво да се страхуваме. Хокинг може да се интерпретира така, че ако ние започнем да провеждаме опити при високи енергии, то този процес може да се ускори.

Но тук Хокинг си прави самопиар. Защото енергии, съществено по-високи от енергията на Големия адронен колайдер, присъстват в космическите лъчи. И сблъсъкът на космическите частици с нашата Земя, да не говорим вече за други тела в Слънчевата система, за времето на неговата работа ще бъдат 50 млн. пъти по-големи, отколкото сблъсъците на частици вътре в него.

Думите на Хокинг не противоречат на нищо, но няма никакви опасения – да, възможно е след 10100 години да настъпи разпад. Вероятно Хокинг е напомнил за себе си в навечерието на новата си книга.

Андрей Ростовцев, бивш завеждащ Лабораторията на физиката на елементарните частици ИТЕФ:

Хокинг говори за това, което ще се случи при огромни енергии. Но тези енергии са нереални. Това е все едно да кажем: ние знаем, че Слънцето ще се взриви и някога ще погълне Земята и това ще се случи след няколко милиарда години.

Хокинг констатира хипотеза и след това казва, че това е нереалистична хипотеза в земните условия. Достатъчно е да кажем, че частици с големи енергии се раждат в Космоса, те летят около нас и удрят по Земята и все още Вселената не страда от това. А журналистите подхванаха тази новина, според мен изсмукана от пръстите.

Александър Долгов, доктор на физико-математическите науки, завеждащ Лабораторията по физика на частиците и космология към Новосибирския университет, професор в университета „Ферари", Италия:

Първо, изказването за възможната неустойчивост на Хигсовия вакуум е било направено доста преди Хокинг – от Стивън Уайнбърг и Андрей Линде през 1976 година. Оттогава на тази тема са се появили много публикации. И все пак аз смятам, че страховете са безпочвени.

Грубо казано, ако това беше възможно, то отдавна да се е случило при сблъсъците на космически лъчи със свръхвисоки енергии. Това е напълно вероятно, ако две активни галактични ядра, откъдето идват тези лъчи, се намират не особено далеч едно от друго.

Достатъчен е един такъв случай в цялата Вселена, за да се взриви тя. Освен това при тунелиране в по-нисък минимум на Хигсов потенциал възниква състояние с отрицателна вакуумна енергия с колосална величина.

Това е така нареченото анти-Де Ситерово пространство, което трябва много бързо да се събере в „точка". Това е малко вулгарно обяснение. По-точно – вероятността от фазов преход от свят с нулева вакуумна енергия в свят с отрицателна вакуумна енергия, както иска Хокинг, е точно нула.

Нашият свят е с неголяма положителна вакуумна енергия (тъмна енергия) и аз бих очаквал, че резултатът за нулева вероятност ще остане и в този случай.