Американски учени са разработили система за защита от мошеничества в ядреното разоръжаване, адаптираща принципите на криптографията към ядрената физика. Работата е публикувана в сп. Nature.

В процеса по ядрено разоръжаване има един много голям проблем: международните инспектори не могат да проверят истински бойни глави ли им демонстрират военните.

Разбира се, теоретично устройството може да се провери или изучи с много детектори, за да е сигурно, че това е функционираща бомба. Но ядрените държави за нищо на света не позволяват да се знае каквото и да е за секретните им технологии.

Сега този проблем е намерил заобиколно решение – според договора СНВ-III например Русия и САЩ трябва да съкратят арсенали на разгърнатите стратегически ядрени оръжия до 1550 единици.

Това означава, че става дума за цели ракети, а не за отделни бойни глави (тяхната работоспособност не се проверява). Това малко опростява работата на инспекторите, но така не може да продължава до безкрайност.

Действието на СНВ-III завършва през 2021 г. След това, ако разоръжаването продължи, диалогът между Русия и САЩ неизбежно ще премине към неразгърнатите оръжия (например бойните глави в складовете) и тактическите заряди (авиобомби, „ядрени куфарчета" и така нататък) – такива всяка страна има около четири хиляди.

Международната инспекция ще има нужда от начин да се убеди, че пред нея не е макет, без да знае абсолютно нищо за дизайна на бомбата.

В криптографията е описан протокол на взаимодействие между два субекта, който се нарича „доказателство за нулево знание".

Първият участник – така нареченият доказващ – има някакво твърдение. Неговото доказателство е секретно и е известно само на него. Вторият участник – проверяващият – знае само твърдението и трябва да се убеди в неговата достоверност, без да разбере тайната. За това доказващият предоставя на проверяващия някаква задача, чието решение ще стане потвърждение на достоверността.

Прост пример за доказателство за нулево знание е задачка с топчета. Авторите на въпросното изследване я използват като илюстрация. Доказващият има две халби със стъклени топчета – във всяка от тях поравно, но проверяващият не може да ги преброи. Доказващият дава на проверяващия две кофи с такива топчета, твърдейки, че и там количеството им е еднакво – но те не могат да се преброят поотделно.