Надеждите, възлагани от науката за прилагането на стволови клетки в медицината, са сравними по мащаби с проблемите, които тези стволови клетки предизвикват. Учени са сравнили генетичната активност на индуцираните стволови клетки и клетките на рака и са открили, че те удивително си приличат.
Както е известно, има наистина всемогъщи ембрионални стволови клетки, от които може да се получи всяка тъкан и всеки орган. Но има и по-специализирани стволови клетки, които могат да дадат начало едва на някои зрели специализирани клетки. Учените искали да работят с първите, но използването на ембрионален материал в изследванията води до „неразрешими етични противоречия".
Затова преди известно време бил създаден метод, позволяващ да се създават всемогъщи стволови клетки от обикновени, диференцирани. Те били наречени iPSC – индуцирани плурипотентни стволови клетки – и по свойства не се отличават от ембрионалните. Но впоследствие и в iPSC, и в истинските ембрионални стволови клетки били открити сериозни минуси. И едните, и другите са склонни към неконтролиран растеж, което е характерно за рака. Изследователите от Калифорнийския университет в Дейвис, САЩ, сочат, че такова сходство в поведението на стволовите клетки не е случайно – iPSC на молекулярно-генетично ниво необикновено приличат на своите злокачествени братовчеди.
Учените сравнили траскриптома на индуцираните стволови клетки и предшествениците на ракови клетки, които се използват в лабораториите за създаване например на рак на белия дроб. Анализът на транскриптомите позволил да се оцени генетичната активност на клетките – дали при един и същи набор от гени активността им може да се различава драстично. В резултат, както пишат изследователите в сп. Stem Cells and Development, те открили удивително сходство между iPSC и злокачествените клетки. В тях работели почти едни и същи гени, освен това и двата типа клетки били подобни по биохимическа активност.
За това, че стволовите клетки напомнят раковите, учените са предполагали и по-рано, но сега това подозрение се потвърдило на дълбоко молекулярно ниво. Впрочем авторите не губят оптимизъм за прилагането на стволовите клетки. Очевидно, както твърдят те, безопасно би било не да внасят индуцирани стволови клетки в болния организъм, а в лабораторни условия от стволови клетки да се отглеждат тъкани за замяна и след това да се присаждат в болните органи.
Експериментите дали още един любопитен резултат – учените успели да превърнат ракови клетки в стволови. Тоест теоретично подобен род изследване, насочено към сходството и различията между стволовите и раковите клетки, може да даде интересен начин за лечение на рак, при което раковите клетки се превръщат в стволови, а след това стволовите – в обикновени, нормални клетки.
