Световният конгрес на икономистите, занимаващи се с въпросите на околната среда, който се състоя в края на юни в Истанбул, позволи да се хвърли светлина върху някои болезнени въпроси, задавани в сектора:

- Икономическата цена на прехода: почти всички налични модели сочат, че до 2050 година той вероятно ще окаже натиск върху растежа с няколко пункта от брутния вътрешен продукт (БВП). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) оценява въздействието на политиката в сферата на опазването на околната среда на близо минус 1,5 % от БВП през 2060 година, като посочва, че тази цена би била плащана най-вече в Югоизточна Азия. Европейската комисия залага на -2 % до -3 %.

В еквивалент на темп на растежа въздействието в този случай би било под минус 0,1 % от годишния растеж. Това е твърде малък порядък, но дори и така той изглежда се приема зле от част от професионалистите в сектора. Причината е, че изявленията на някои движения наложиха в обществения дебат идеята, че евентуален "зелен преход", който при все това е неблагоприятен шок за предлагането в краткосрочна перспектива - би имал силно благоприятен ефект за създаването на работни места.

Тези цифри са изразени в БВП, което не е задължително най-добрата система за измерване. По-специално те не включват в сметката цената на замърсяването на въздуха за благоденствието (която е важна, но засега е обект на малко анализи), нито пък на въздействията, свързани с по-добрата сигурност при снабдяването, приписвани на някои "зелени преходи".

Как да се представя в добра светлина политиката на преход, при който се щади околната среда

С други думи, икономистите в момента си задават въпроси за проблема как "да се продаде" политиката на преход към "зелен растеж", което е ново явление за разлика от екологията, а тя досега се възприема много добре от политическа гледна точка.

- Начинът на действие (modus operandi) на политиката на "зелен преход" на международно равнище: благодарение на Лоранс Тюбиана, посланик за климатичните преговори на предстоящата среща в Париж по климата през 2015 година, бяха обсъдени въпросите на международна стратегия на преговори. Липсата на споразумение на форума в Копенхаген през 2009 година бе в ума на всички.

Да се продължава да се определят принудителни цели в дългосрочен план изглежда трудно за вземащите решения, които са чувствителни към всички неизвестни около изпълнението им: неясноти около икономическите прогнози, около действията на другите страни, около силата на посланието в дългосрочна перспектива, около способността да се постигнат, имайки предвид фактора вътрешна политика. Представителката на Световната банка Мариан Фей подчерта, че добрият метод е да се атакуват направо най-замърсяващите източници, а не най-малко струващите, както от дълго време предлага консултантската компания McKinsey, препоръчвайки косвено запазването на дейностите, при които се изхвърля най-много въглероден диоксид.

Допълнителният аргумент, е че скоростта на прехода е коренно различна от продължителността на живота на изградените съоръжения, от урбанизацията, трайността на разпространението на новите технологии, трудностите на финансовия сектор (...). Редно е да се предвиди практическото приложение на прехода към "зелен растеж". В крайна сметка въвеждането на данък за въглеродния диоксид няма да бъде достатъчно и ще трябва да се работи по стандартите, които да се наложат, по плановете за отделните сектори (...) Между другото се оформя консенсус по критичната променлива, каквато е R&D (изследвания и развойна дейност - бел. ред.) в областта на енергетиката, за да се ограничи цената на прехода към "зелен растеж".

- Финансирането на прехода към "зелен растеж": Джефри Сакс (известен американски икономист - бел. ред.) припомни, че определянето на цена за въглерода може да придобие формата на регламент или пък на данък въглерод, или пък още на система от квоти като европейската система, наречена EU-ETS (EU emissions trading system). Според него обаче EU ETS е най-слабо пригоденият механизъм, защото той е чувствителен към икономическата конюнктура в краткосрочен план, а целта е да се отправят послания за преход на века. В този контекст данъкът върху въглерода придобива повече смисъл според него.

Разходи днес, за по-голямо благоденствие утре

Друга идея на американския икономист: "зеленият преход" поражда разходи днес, за да донесе повече благоденствие утре. Защо да не караме идните поколения да финансират "зеления преход" с дълг? Аргументът би бил, че сегашните поколения са на път да спасят своя (бъдещ) свят. Във време, когато децата на поколението "бейби бум" плащат цената на пенсионните режими чрез разпределението, а от тези режими са се възползвали техните родители, аргументът не е лишен от смисъл, но той подчертава факта, че един "зелен преход" поражда и важни последици на преразпределението между поколенията.

Тези въпроси за преразпределението на богатствата, свързани с прилагането на практика на данък въглерод привличат вниманието на икономисти, специализирани в околната среда. Анализите обхващат широк спектър от теми: от въпроса за субсидирането на цените на петролните продукти в големите страни в Югоизточна Азия до въздействията на преразпределението между поколенията.

БТА