Може ли медитацията да забави процеса на стареене на нашия организъм? BBC Future разказва за лауреат на Нобелова награда, който подхожда към тази духовна практика от научна гледна точка.

Седем часът сутринта, плажът Санта Моника в Калифорния. На няколко метра от водата има неголяма група хора, които седят, кръстосали крака. Следващия час те ще прекарат в мълчание – започва медитацията на местната будистка общност.

Подобни практики може да изглеждат безкрайно далечни от биомедицинските изследвания, където основно внимание се отделя на молекулярните процеси и възпроизводимите резултати. Това твърдение са готови да оспорят учени от разположения недалеч Калифорнийски университет в Сан Франциско.

Техният ръководител, Нобеловият лауреат Елизабет Блекбърн, винаги е изпитвала интерес към това, как са устроени живите същества. В края на 70-те години Блекбърн заедно с биолога Джо Гал от Йейлския университет секвенирали крайните участъци от хромозомите на сладководния организъм Tetrahymena и открили повтарящи се последователности на буквите от генетичния код, които нарекли теломери.

Теломерите защитават генетичния код от загуба на информация при копиране, като се скъсяват при всяко деление. Както станало ясно, тези „защитни капачета" съществуват и в човешките хромозоми.

През 80-те години Елизабет Блекбърн и аспирантката Карол Гредър открили ензима теломераза, който защитава и възстановява теломерите. Независимо от неговото действие нашите теломери с времето се скъсяват, в резултат на което клетките губят способност да се делят – това явление се нарича важен двигател на процеса на стареене. Откритието на теломерите и теломеразата донася на Блекбърн Нобелова награда за физиология и медицина.

През 2000 г. при нея идва една жена, която коренно променя посоката на изследвания на Блекбърн. Посетителката се казва Елиса Епъл – след защита на докторска дисертация тя работела във факултета по психиатрия на Калифорнийския университет в Сан Франциско. Интересувала се от щетите, които нанася на организма хроничният стрес.

Двамата души, оказали по думите на Епъл най-голямо влияние на нейната работа, са американският лекар, писател и адепт по нетрадиционна медицина Дийпак Чопра и биологът новатор Ханс Селие, за първи път изследвал през 30-те години хроничните заболявания при подлагани на стрес мишки.

„Всеки стрес оставя след себе си неизлечим белег и организмът се разплаща за преживяването след стресовата ситуация със своето стареене", казвал Селие.

През 2000 г. Епъл искала да открие този белег. Прочела за работата на Блекбърн, тя се запитала дали теломерите не са това, което търси.

Няма да повярвате!

Развълнувана, Елиза Епъл помолила Елизабет Блегкбърн да ѝ помогне в нейните изследвания, чиито обекти станали майки в една от най-стресовите според нея ситуации – когато се грижат за хронично болното си дете.

Според плана на Епъл изследователите трябвало първо да попитат жените доколко стресово смятат своето състояние, а след това да се опитат да установят връзка между психическото им състояние и техните теломери. С измерването на дължината на теломерите се заели учените от университета на Юта, а нивото на теломераза се установявало от изследователската група на Блекбърн.

„За мен това беше съвсем друг свят", спомня си Блекбърн. Но като майка Елизабет не можела да не съчувства на жените, озовали се в подобна ситуация, и я привлякла идеята да се задълбочи в проблема.

Но чак след четири години те най-после били готови да вземат образци от кръв на 58 жени (това бил малък пилотен проект). Епъл много внимателно подходила към подбора на доброволките, докато Блекбърн продължавала да смята проекта по-скоро за тестов – до момента, в който Епъл ѝ позвънила с думите: „Няма да повярвате!"

Резултатите от изследванията не оставяли никакви съмнения. Колкото по-стресово назовавали своето състояние майките, толкова по-къси били техните теломери и толкова по-ниско – нивото на теломераза.

„Бях заинтригувана", разказва Блекбърн. Двете с Епъл открили взаимовръзка между реалния живот и човешкия опит с молекулярните механизми в клетките. Появило се първото потвърждение на факта, че стресът не просто вреди на нашето здраве – той буквално ни състарява.

Колкото по-къси теломери, толкова по-лошо здраве

Когато накрая изследването било публикувано в официалното списание на Националната академия на науките на САЩ през декември 2004 година, за него много писали в пресата и работата получила продължителен отклик.

Но много изследователи на теломерите поначало се отнесли недоверчиво към нейните резултати. По думите им мащабът на изследването бил ограничен, въпроси поставяла и точността на тестване на дължината на теломерите.

И все пак работата на Блекбърн и Епъл провокирала бурно развитие на изследванията в това направление. Така учените успели да открият взаимовръзка между стреса и скъсяването на теломерите при здрави жени, у хора, грижещи се за болни от Алцхаймер, у жертви на домашно насилие и детски травми, а също у хора с дълбока депресия и посттравматично стресово разстройство.

„След девет години у мен не предизвиква никакво съмнение фактът, че средата има определено влияние върху дължината на теломерите", казва Мари Арманиос, клиничен генетик в школата по медицина „Джон Хопкинс", специализирала се в изучаването на нарушенията във функционирането на теломерите.

Освен това е постигнат прогрес в описанието на механизма на тази взаимовръзка. Лабораторни изследвания показват, че стресовият хормон кортизол снижава активността на теломерите, а окислителният стрес (увреждане на организма вследствие на протичане на нехарактерни за собствения метаболизъм окислителни реакции) и възпалението (физиологично последствие от психическия стрес), както става ясно, непосредствено разрушават теломерите.

Изглежда, това по пагубен начин се отразява на нашето здраве. Съкращаването на теломерите провокира развитието на различни възрастови заболявания, сред които остеоартрит, диабет, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, Алцхаймер и инсулт.

С откриването на все повече потвърдени случаи на щети, свързани с разрушаването на теломерите, Елизабет Блекбърн се стреми да реши нов проблем – как да защити теломерите от негативното влияние на средата.

Медитацията ни учи да ценим настоящето

„Ако преди десет години ми бяхте казали, че медитацията ще стане една от насоките на моята работа, бих решила, че някой от нас двамата определено е луд", казала Блекбърн на журналист от New York Times през 2007 година.

Сътрудничеството с изследователи от цял свят позволило да се установи, че в борбата със съкращаването на теломерите помагат физическите упражнения, здравословното хранене и социалната подкрепа. Но един от най-ефективните методи, които се смята, че забавят разрушаването на теломерите, а вероятно и подпомагащи тяхното удължаване, се оказала медитацията.

Засега изследванията са малко, но резултатите им си приличат. В рамките на едно от тях участниците се отправили да медитират в будисткия ретрит „Шамбала" в северната част на Колорадо. При тези, които преминали тримесечен курс по медитация, нивото на теломераза било с 30% по-високо, отколкото при човек от подобна група, очакваща такова пътуване.

В друго изследване взели участие хора, които се грижели за болни от Алцхаймер – в продължение на осем седмици по 12 минути на ден доброволците се занимавали с древната медитация Киртан Крия, по време на която се припявала мантра. В резултат активността на техните теломерази станала доста по-висока, отколкото при контролната група, чиито участници просто слушали релаксираща музика.

Накрая, още едно изследване било проведено с група мъже с нисък риск от развитие на рак на простатата. Тези мъже кардинално променили начина на своя живот (включвайки в режима си например медитация) и успели да задържат активността на теломераза на по-високо ниво, отколкото членовете на контролната група, а след пет години техните теломери се оказали по-дълги.

Съществуват различни теории, обясняващи предполагаемото благотворно влияние на медитацията върху теломеразата и теломерите. Според основната от тях медитацията снижава стреса. Тази практика предполага бавно, ритмично дишане, което допринася за физическото отпускане, сваляйки стандартната реакция на стреса – „борба или бягство".

Медитацията вероятно помага да се снеме психическото напрежение. Възможността да се откъснем от неприятните, тежки мисли ни позволява да разберем, че не е задължително те да възпроизвеждат реалността в цялата ѝ пълнота и с времето преминават. Ние започваме повече да ценим настоящето, вместо постоянно да преживяваме за миналото или да се вълнуваме за бъдещето.

„Да отделиш осъзнато внимание на своите действия и взаимодействия с другите, е много важно, но това толкова рядко се среща днес – тъй като постоянно ни е необходимо да превключваме от едни дела на други – казва Елиса Епъл. – Мисля, че за съвременното общество като цяло е характерно разсеяното внимание."

Когато лауреат на Нобелова награда започне да говори за медитация, това не може да не дразни много хора. Но като цяло методологичният подход на Блекбърн към изследванията на тази тема е предизвикал зле прикрито възхищение дори сред тези, които не са склонни да се доверяват на алтернативната медицина.

Лесно е да се заблудиш

Нейната работа има и критици. Хирургът онколог Дейвид Горски, известен със своето неприемане на алтернативната медицина и псевдонауката, води блог под псевдонима Огас. Без да призовава за пълен отказ от научните изследвания на медитацията, Горски изразява опасения, че на предварителните резултати от подобни изследвания може да се отдава прекалено голямо значение.

„Много лесно е да се изпадне в заблуда – твърди той. – Нобеловите лауреати също могат да грешат." Биохимици, колеги на Елизабет Блекбърн, също се разминават в мненията, когато става дума за нейния интерес към медитацията.

„Идеята за медитация предизвиква неловкост у хората", отбелязва Блекбърн. Тя вижда причината за подобна реакция в това, че медитацията е сравнително малко разпространена и често се асоциира с религиозни практики.

Но ситуацията се променя пред очите ѝ. С частичната финансова подкрепа на Националния институт за здравеопазване на САЩ изследователите успели да разработят несвързани с религията методики, сред които – сваляне на стреса по пътя на медитативно съсредоточаване и основана на осъзнатост когнитивна терапия.

Съобщава се, че в резултат на тяхното прилагане се постигат редица полезни за здравето ефекти – от снижаване на кръвното и укрепване на имунитета до борбата с депресиите. Освен това няколко невробиологични изследвания показали, че дори кратки курсове по медитация могат да провокират структурни изменения в мозъка.

Самата Елизабет Блекбърн смята, че изследванията на медитацията са оправдани, ако се използват сериозни методи. Тя също е опитала медитацията, като заминала на шестдневен интензивен семинар в Санта Барбара.

„Бях във възторг", казва Блекбърн. Понякога тя прибягва до кратка медитация, за да се концентрира и да престане да се разсейва. А като епиграф към скорошна статия поставила цитат от Буда: „Тайната на здравето както на ума, така и на тялото се състои в това да не тъгуваш за миналото и да не се безпокоиш за бъдещето, а да живееш в настоящето мъдро и честно."

Разбери дължината на теломерите си

Блекбърн не е склонна да се задълбочава в духовната страна на медитацията. „Аз здраво стоя на крака в материалния свят", казва тя.

Традиционните анализи ни дават представа за това на риск от какви заболявания сме подложени – така високото ниво на холестерин може да сигнализира за сърдечносъдови нарушения, а високото ниво на захар в кръвта говори за диабет.

Дължината на теломера, напротив – дава обща представа за нашето здраве и нашата биологична възраст. И макар и така да знаем, че е необходимо да се занимаваме със спорт, да се храним правилно и да снижаваме стреса, мнозина пренебрегват това.

Според Блекбърн, когато разберем точни цифри за своето здраве, ще ни бъде по-лесно да променим поведението си. Резултатите от новото изследване, проведено съвместно с Епъл, показали, че доброволците, които разбрали дължината на своите теломери, през следващата година водели по-здравословен начин на живот, отколкото участниците от контролната група, останали в неведение.

Политиците не чули призива на учените

Учените виждат своята глобална задача в това да привлекат вниманието на правителствата на различни страни към проблема с теломерите.

Расте броят на изследванията, според които стресът изключително пагубно се отразява на нашите „защитни капачета". Например по-къси са теломерите при хора, които не са завършили училище или живеят в атмосферата на жестокост и насилие, в рисковата група са и тези, които работят на смени, живеят в неблагоприятни райони и в неблагоприятни екологични условия.

Особено голям е рискът за децата – ранното психическо или физическо насилие води до съкращаване на теломерите за цял живот. Чрез теломерите се предава и стресът, който изпитват жените по време на бременност, предизвиквайки проблеми със здравето у следващото поколение.

В една от своите публикации през 2012 година Блекбърн и Епъл призовали политиците да включат сред приоритетите задачата за снижаване на социалния стрес. Този призив не получил сериозен отклик.
Изглежда, повечето учени и политици все още не са готови да преодолеят междуличностната пропаст, над която са прокарали мост Блекбърн и Епъл преди десет години.

Медитацията лекува на генетично ниво, доказаха учени

Международен екип учени за първи път са установили биологичен механизъм, лежащ в основата на терапевтичния ефект от дълбоката медитация.

Изследователите са установили, че в резултат само на осем часа медитация в организма настъпват специфични изменения на генетично и молекулярно ниво.

Авторите – специалистите от университета в Уисконсин (САЩ), Института по биомедицински изследвания (Барселона, Испания) и Центъра по неврологични изследвания към института INSERM (Лион, Франция), изучили ефекта от ген, произведен при „осъзната медитация", върху група от 19 опитни медитатори.

Осъзнатата медитация е състояние на безпристрастно осъзнаване на случващото се. При тази форма на медитация човек се ориентира, като се фокусира върху дишането си и телесните усещания, спокойно пропускайки покрай себе си дискомфортните мисли и емоции.

В контролната група влизали 21 души, които нямали опит в медитация. Те се занимавали със спокойни и немедитативни дейности в същата обстановка. При всички участници преди и след експеримента било определяно нивото на експресията на гените, свързани с циркадните ритми, модификацията на хроматина и реакцията на възпаление в периферните кръвни мононуклеарни клетки. И двете групи преминали специални тестове, насочени към оценка на показателите на устойчивост срещу стрес на организма.

В началото нивото на експресиите на доброволците от двете групи били горе-долу еднакви. Но както било установено, осем часа дълбока медитация засегнали няколко гена хистон деацетилаза HDAC, които регулират активността на другите гени, и провъзпалителните гени RIPK2 и COX2.

Нивото на експресия на всички тези гени при медитиращите се оказало снижено в сравнение с контролната група. Понижението на генната експресия на RIPK2 и HDAC2, както изяснили изследователите, е свързано с по-бързо физическо възстановяване на организма след отделяне на хормона кортизол в стресови ситуации.

Фактът, че измененията не засегнали останалите гени, говори, че медитацията влияе само на някои специфични регулаторни пътища, задействани в механизми, лежащи в основата на нейния терапевтичен потенциал, отбелязват авторите.

„Изменения се наблюдават в гените, които обикновено са мишени на противовъзпалителните и обезболяващите лекарствени препарати, затова получените резултати са база за бъдещо изследване на възможностите за приложението на медитативни практики за терапия на хронични възпалителни заболявания", подчертават учените.