Стволовите клетки във възрастния мозък се намират на подчинение на специални неврони, които могат да ускорят или забавят появата на нови нервни клетки.

Това, че в мозъка на възрастни бозайници могат да се появяват нови неврони, е известно сравнително отдавна, макар да било необходимо още известно време, за да бъде признат този факт от научната общественост.

Възрастовата неврогенеза протича в хипокампа – един от главните центрове на паметта, и в субвентрикуларната зона, разположена плътно до мозъчните вентрикули.

Преди година изследователите от Каролинския институт в Швеция успяха да докажат, че възрастова неврогенеза има не само при гризачите, но и при човека.

Ясно е, че нови неврони трябва да се получават от специални стволови клетки. Но възниква не съвсем простият въпрос: как тези клетки разбират, че мозъкът има нужда от партия нови неврони?

Стволовите клетки трябва да работят тогава, когато е необходимо, и толкова, колкото е необходимо, а за управлението им трябва да съществува специален „департамент". Но къде може да е разположен той и как изглежда?

Отчасти на този въпрос са успели да отговорят изследователи от университета Дюк, които открили особена популация неврони в мозъка на гризачи, контролиращи стволовите клетки на субвентрикуларната зона.

Учените все още не знаят как точно е организирана невронната мрежа, контролираща стволовите клетки. Но не бива да се съмняваме в това, че именно тези неврони със своите сигнали управляват активността на неврогенезата.

Експериментите продължили пет години и в резултат изследователите открили група клетки, които усилено синтезирали ацетилхолин трансфераза, необходим за производството на невромедиатора ацетилхолин. Ацетилхолинът участва в предаването на нервно-мускулни сигнали, той е необходим и на парасимпатиковата система и центровете на паметта. Вероятно и неврогенезата не минава без него.

Това, че ацетилхолиновите „фабрики" участват в управлението на стволовите клетки, било установено от изследователите, като регулирали работата на тези неврони – ако тяхната активност се стимулирала или потискала, стволовите клетки произвеждали повече или по-малко предшественици на неврони. Резултатите от експериментите са публикувани в сп. Nature Neuroscience.

При гризачите новите нервни клетки се отправят към обонятелната луковица. Обонянието при животните играе огромна роля, така че е изключително важно нервните вериги, свързани с предаването и обработката на обонятелни сигнали, да не изпитват недостиг на неврони.

Човекът не зависи толкова силно от обонянието и в мозъка му нервните клетки могат да се отправят в други зони. По-рано тази година екип изследователи от Каролинския университет публикува статия, в която се описва миграцията при човека на нови неврони в ивичестото тяло – сложна структура, от която зависи и хранителното поведение, и сложните двигателни реакции, и вероятно елементи на съзнанието.

Сега пред изследователите стои задачата да разберат как стоят нещата с регулирането на стволовите клетки в човешкия мозък. Някои данни говорят за това, че стволовите клетки се подчиняват на допаминови и серотонинови сигнали, така че вероятно ацетилхолинът не е единственият невромедиатор, който е задействан тук, и в управлението на неврогенезата може да участват и други неврони.

Повишеният интерес към този въпрос е разбираем – ако знаем как да регулираме активността на мозъчните стволови клетки, можем с тяхна помощ да попълваме невронните загуби, настъпили поради травми, инсулти, Алцхаймер или други заболявания.