Китайските учени заявиха, че са разгадали тайната на кълбовидната мълния. Като коментар на откритието те твърдят, че силно им е провървяло.
Екип специалисти на Северозападния университет провеждали наблюдения на Тибетското плато, използвайки видеокамери и спектрографи.
Съвсем случайно по време на силна буря учените станали свидетели на фантастично зрелище – мълния ударила земята до тях. Веднага се образувала грамадна светеща топка с диаметър около пет метра. Тя прелетяла 15 метра и след 1,6 секунди изчезнала безследно.
Междувременно постоянно променяла своя цвят. Първоначално била пурпурно-бяла, след това започнал да преобладава оранжевият цвят, после отново побеляла, а накрая станала яркочервена.
Но най-главното е, че спектрометърът успял да фиксира химичния състав на основните елементи на кълбовидната мълния – силиций, желязо и калций, които са разпространени в почвата.
На тази основа китайските физици заявили, че са успели да потвърдят издигнатата през 2000 г. хипотеза на новозеландския учен Джон Абрахамсън.
Той твърдял, че при удар на мълния в земята внезапното и силно повишение на температурата бързо изпарява силициевите оксиди, желязото и другите елементи от почвата. А ударната вълна изхвърля образувалия се газ във въздуха, формирайки топка. Тоест загадката на кълбовидната мълния, според китайските учени, може да се смята за разкрита.
Изследователите обаче открили още един любопитен факт. Колебанията на светенето на кълбовидната мълния били около 100 херца, макар че трябвало да бъдат два пъти по-малки. Не е изключено излишните 50 херца да са дошли от разположения наблизо електропровод. Той може да е станал причина и за аномално големия размер на кълбото. Обикновено то е от един до десетки сантиметри.
„Китайците представят желаното за действително – разказва пред Российская газета един от водещите специалисти по изучаване на феномена на кълбовидните мълнии в Русия Владимир Бичков, доктор на физико-математическите науки от Московския държавен университет. – Те не са получили убедителни данни, че кълбовидната мълния се е родила от удара на обикновената мълния в почвата.
Да речем, в състава на веществата, които те са видели в кълбото, няма алуминий. Защо го няма, не е ясно. Но всичко си идва на мястото, ако предположим, че нещата са били малко по-различни. Обикновена мълния е ударила мачтата на далекопровода, като е породила добре известния от уроците по физика дъгов разряд. Той се е движил по електропровода."
Владимир Бичков твърди, че не е единствен в своите съмнения. Най-авторитетното в света научно списание Nature отказало да публикува статията на китайските учени и тя излязла в по-малко престижно издание.
Според проф. Бичков ситуацията с кълбовидните мълнии дълги години практически не се променя. Днес съществуват стотици теории, които обясняват техния произход, но засега нито една от тях не е станала обществено призната.
Не стоят по-добре нещата и с експериментите. В лабораторни условия са получавани краткотрайни и много малки по размер образувания, но нито едно от тях не съвпада с това, което се описва от очевидците. А именно техните свидетелства са единственият аргумент за съществуването им.
„В Санктпетербургския университет успяхме да създадем сфери с диаметър няколко милиметра, които живяха няколко секунди – обяснява Бичков. – Но не можем да докажем, че това е кълбовидна мълния, тъй като не сме успявали да измерим нейния заряд. Тъй като, за разлика от двуполярната плазма, кълбовидната мълния трябва да има заряд само с един знак, който така и не успяваме да получим в лаборатория. Засега това е по силата само на природата."
Известно е, че кълбовидната мълния се появява не само при буря, тя е виждана и в ясен слънчев ден. В това няма нищо чудно, твърди проф. Бичков. Светещите феномени възникват в райони на геоложки разломи, тъй като при тяхната активност се появяват силни магнитни полета. Японски учени са установили, че при сеизмична активност може да се появи плазма.
И макар че многогодишните опити да се създаде и обясни феноменът кълбовидна мълния все още не водят до нищо, усилията на учените все пак не са напразни, смята Бичков.
Появили се интересни теории, които разглеждат различни екстремни състояния, а цяла редица инсталации за получаване на кълбовидни мълнии след това са послужили в техниката.
