С математически модел, разработен за проследяване на серийни убийци, учените успяха с голяма вероятност да определят местожителството на прочутия викториански престъпник.

Вече повече от век загадката на тайнствения сериен убиец, върлувал из Лондон в края на XIX век, не дава мира на историци, криминалисти и автори на детективски романи.

И макар неговата самоличност досега да остава тайна, с помощта на нова техника криминалистите най-сетне успели да изяснят адреса му с висока степен на точност, пише The Guardian.

Според експертите викторианският злодей е живял на Флауър стрйт или Дийн стрийт в Ийст Енд, един от най-лошите райони на Лондон през тази епоха.

За тези места витаели ужасни слухове, наричали ги „греховната четвърта миля" заради голямото количество бордеи и опиумни ровове.

Тези две улици били бомбардирани през Втората световна война и престанали да съществуват. Съдейки по статиите във вестниците от викторианската епоха, полицаите смятали този район за най-вероятно място за адрес на Джак Изкормвача.

Но съвременни криминалисти – канадецът Ким Росмо и Стив ле Комбер от лондонския университет „Куин Мери", не заложили на слухове и убеждения, а приложили математически модел за определяне на адреса на историческия сериен убиец.

„Всички жертви са живели недалеч от Флауър стрийт и Дийн стрийт. Последната жертва е проститутка, търсела клиенти буквално на съседната улица. Вероятно неин клиент се е оказал именно Джак Изкормвача. Можем със сигурност да кажем, че не става дума за член на кралското семейство, както смятат мнозина", казва д-р Росмо.

Две жертви – Катрин Едоус и Елизабет Страйд, са убити в една и съща нощ – на 30 септември 1888 година. Окървавената престилка, принадлежала на Катрин Едоус, е открита близо до Гоулстоун стрийт.

Ким Росмо твърди, че ако се прокара линия между местоположението на откритите тела и престилката, става ясно, че Изкормвача се насочвал към дома си, към Флауър стрийт и Дийн стрийт.

Математическият модел на учените се базира на данни, събрани от многогодишни наблюдения на навиците на серийни убийци. Обикновено те работят на познати места, сравнително недалече от дома си, но никога в непосредствена близост, спазвайки така наречена буферна зона.

Благодарение на този модел например е проследен серийният насилник Клайв Баруел, както и редица терористи. Учените смятат, че с новата техника може да се открива и първоизточникът на разпространение на инфекциозни болести.