Във фантастиката често се описват експерименти на „луди учени", които в перспектива водят или могат да доведат до катаклизъм от глобален мащаб и дори до край на света...

Може ли подобно нещо да се случи реално? Ето някои направления в съвременните научни изследвания, които могат наистина да изправят света на ръба на апокалипсис.

Пресъздаване на Големия взрив

Смята се, че Вселената е започнала своето съществуване преди 13,8 млрд. години с Голям взрив. Но за да се докаже, че това наистина е било така, е необходимо това събитие да се повтори и наблюдава.

Учените вече успешно строят модели на Големия взрив, сблъсквайки протони. В лабораторни условия, на Големия адронен колайдер, протичат милиони сблъсъци в секунда между частици, които се ускоряват по 26-километровия пръстен.

Впрочем мощността на реалния Голям взрив превишава милиарди пъти мощността на ядрена реакция, способна да разкъса на парчета нашата Земя.

Засега сякаш всичко се намира под контрол, но работата е там, че дори най-маститите учени умове не могат точно да предвидят до какво ще доведат подобни експерименти. Ясно е, че ако нашата планета, а с нея – и галактиката, се превърнат в прах, ще бъде късно да се правят изводи.

Наблюдения на тъмната енергия

Хипотетично някъде във Вселената трябва да съществува така наречената тъмна енергия, която притежава антигравитационни свойства. При това съществува теория на квантовия ефект на Зенон, която твърди, че ако просто се наблюдават частиците, те започват да се променят (тоест изменя се нивото на техния разпад).

Според проф. Лорънс Краус обикновеното наблюдение на тъмната енергия може да доведе до колапс. Разбира се, в края на 90-те години, когато изследователите за първи път успели да я засекат, наблюдавали цяла серия взривове на свъхнови. Може би всички те имат отношение към „забранените" изследвания. И няма ли да застигне същата участ и нашата Слънчева система, ако изследванията продължат?

Странната материя

Съществува теория за вещество, състоящо се от кварки – фундаментални частици, от които хипотетично се състои нашата реалност. Една от хипотезите смята, че тази „странна материя" изчезва за части от секундата след своята поява.

Друга теория смята, че тя има свойството да превръща всеки атом, с който се докосва, в свое собствено подобие. Възможно е във Вселената да има дори цели звезди, състоящи се от странната материя.

Какво би се случило, ако ние или нашата Земя влезем в контакт с това вещество? Всичко вероятно би престанало да съществува в този вид, в който съществува сега. Вярно, учените ни уверяват, че няма никаква опасност, тъй като пагубната материя може да възниква само в резултат на високоенергийни сблъсъци на елементарни частици.

Но нали тъкмо това се случва на Големия адронен колайдер!?

Пътешествия във времето

Макар повечето експерти да твърдят, че такива воаяжи са невъзможни по принцип, като цяло науката все пак не отрича възможността за хронологични премествания във времето поне на ниво частици.

Например все по-често се говори за това, че във Вселената има червееви дупки, през които може да се телепортира в друго врем или пространство... И не е изключено бъдещите поколения да се научат да ги използват за пътешествия.

По-нататък просто можем да си представим, че това започва – нарушаване на причинно-следствените връзки, опити да се промени миналото, историята, всеобщ хаос и разбира се... край на света. Кой знае, може и днешните катаклизми да са резултат от вмешателство от бъдещето?

Нанотехнологии

За последните в повечето случаи се говори възторжено. Нанотехнологиите позволяват да се произвеждат сложни устройства с микроскопични размери. Например роботи с големина на молекула са способни да се справят с тумори или вируси в организма на пациента.

В недалечно бъдеще невидими нанороботи могат да почистват водоеми от замърсявания и да строят сгради. Но за да се получи необходимото количество нанороботи (или наноботи, както ги наричат в последно време), ще се наложи те да се „научат" да строят себеподобни от подръчни материали, които може да се откриват в околната среда.

Няма ли това да доведе дотам в един прекрасен ден наплодилите се наноботи просто да унищожат органичния живот?

Ким Ерик Дрекслер, един от създаделите на концепцията на нанотехнологиите, смята, че саморепликиращите се роботи с времето могат да погълнат цялата Земя заедно с биологичните организми. Вместо нашата планета ще остане „сива маса", състояща се от наноботи, летяща из Космоса.

Освен това, изглежда, до такава перспектива остават някакви си 20 години. Така че кой гарантира безопасността на човечеството?