Някои хора не носят винаги очила, а само от време на време. За това има различни причини. На някои не им харесва как изглежда лицето им с очила, на други им подшушват, а трети се чувстват по-комфортно без тях.

Не става въпрос само за комфорт и естетика – мнозина смятат, че постоянното носене на очила още повече отслабва зрението.

Миналата година бяха публикувани резултатите от изследване, проведено в Нигерия. 64% от запитаните студенти смятали, че носенето на очила може да е вредно за очите. В индийския щат Карнатака така мислят 30%, а в Пакистан – 69% от населението.

В Бразилия медицинските служители са сигурни, че от носенето на очила зрението се разваля. Има ли основания да се смята, че са прави?

Разбира се, хората носят очила по две много различни причини: късогледство и далекогледство. Далекогледството често е свързано с възрастови изменения. Мнозина на 40-50 години започват да забелязват, че им е трудно да четат при слабо осветление. С възрастта лещата на окото става по-малко еластична, а това затруднява префокусирането при изменението на разстоянието до обекта. Когато се стигне дотам, че книгата или менюто трябва да се отдалечат на по-голямо разстояние от очите, отколкото позволяват ръцете, ние се сдобиваме с очила за четене.

Невероятно е, но дългосрочният ефект от носене на очила е слабо изучен. Наличните данни не потвърждават, че нашите очила за четене влияят на зрението. Откъде са се взели толкова хора, убедени, че очилата са вредни?

Струва ни се, че с времето все повече зависим от очилата, защото с възрастта лещата продължава да деградира. Налага се да прибягваме до очилата все по-често, а от това лесно си правим извод, че именно заради тях зрението ни е станало по-лошо, макар в действителност да няма причинно-следствена връзка.

В дългосрочна перспектива не е важно носите ли очила, или не (вярно, ако ви се налага да напрягате очи по време на четене, това може да предизвика главоболие и дискомфорт в очите).

Правилно коригираното зрение

В случая с децата работата е друга. Ако в детството се носят неправилно подбрани очила или изобщо не се носят, това може да има последствия. Дълго време беше прието да се смята, че при късогледство е полезно да се носят по-слаби очила, отколкото е необходимо, и това ще позволи да се намали скоростта на удължаване на очната ябълка, като по този начин се забави развитието на късогледството.

Това се обясняваше така: ако се носят очила, които позволяват ясно да се вижда надалече, то фокусирайки се върху нещо, разположено по-близо, очната ябълка ще се опита да се удължи, а това трябва да се избегне.

Но изследване, проведено в Малайзия през 2002 година, показало грешността на тази хипотеза толкова ясно, че експериментът бил приключен дори година по-рано от планираното. 94 деца с късогледство били разделени на случаен принцип в две групи. Те носили очила в съответствие с рецептата на офталмолога, а други – малко по-слаби, отколкото е необходимо.

На старта на експеримента децата били от 9 до 14 години. През следващите две години дължината на очните им ябълки била измервана на равни интервали от време. Въпреки данните от предишното, по-малко обемно изследване през 1960 година, при децата, носещи по-слаби очила, удължаването на очната ябълка продължило. Иначе казано, зрението им постепенно се влошавало.

Някои твърдят, че за определен извод още не е събран достатъчно материал. Но пуснатият през 2001 година Кокрановски обзор (систематични обзори, подготвени от международното обединение на висококвалифицирани лекари – Кокрановско сътрудничество) на изследвания на деца с късогледство прави извод, че по-добре да се носят подходящи очила, а не да се опитваме да използваме по-слаби.

В обзора не се твърди, че да се използват очила, съответстващи на нивото късогледство, е по-лошо, отколкото да не се носят изобщо. А в току-що публикуваното най-дълго в историята 23-годишно изследване на прогресиращото късогледство се твърди точно обратното.

През 1983 година във Финландия група късогледи деца били разделени на случаен принцип по няколко признака, сред които било и четенето без очила. Зрението в тази група се влошавало по-бързо, отколкото при тези, които носели очила през цялото време. След първите три години от изследването всички те получили препоръка да използват очила постоянно. След 20 години не били открити разлики между групите.

Защо е толкова важно детето с лошо зрение да носи очила, е ясно. Неговите очи тъкмо се учат да виждат и без правилно подбрани очила то може да развие амблиопия (така нареченото мързеливо око), тъй като ретината му не е имала опита за получаване на ясно изображение.

Освен това се изяснило, че използването на правилни очила помага да се увеличи скоростта на четене и да се снижи рискът от развитие на късогледство.

Но да се върнем към възрастните. Както беше споменато по-горе, тази област е слабо изучена. Може и да се очакват отговори на тези въпроси от науката, но понякога се оказва, че някои, изглежда, очевидни изследвания, още не са провеждани от никого.

Неетично би било да се експериментира, като се предлага на късогледи деца да не използват очила, тъй като сега е известно, че това може да им се отрази зле и в училище, и в развитието на очите им. Защо никой не го прави?

Професор Анант Вишванатан, хирург от Морфилдската офталмологична болница в Лондон, смята, че изследвания няма просто защото няма и физиологични основания да се смята, че очилата могат да увредят зрението.

Изглежда, в близко време няма да дочакаме такова изследване и се налага да се опираме на наличните данни. Да, вие може да имате свои причини да не носите очила, но не бива да се боите, че с тях ще си развалите зрението.

Тази статия съдържа само общи сведения и не бива да се разглежда в като замяна на лекарските препоръки или други специалисти в областта на здравеопазването.