Опасности очакват сондата „Нови хоризонти", когато през юли 2015 г. стигне крайната цел на своето пътуване – Плутон. Възможно е да се наложи траекторията на апарата да бъде коригирана и той да бъде изтеглен на безопасно разстояние от спътниците на небесното тяло, от частици прах и отломки, а нищо чудно дори от пръстени на планетата джудже, съобщава Югозападният изследователски институт в Боулдър, САЩ.

Автоматичната сонда „Нови хоризонти" е изстреляна на 19 януари 2006 г. и целта й е изучаването на Плутон и спътниците му Харон, Никта (Никс) и Хидра. Очаква се апаратът да се приближи максимално до планетата джудже през юли 2015 г. След като приключи с основната си мисия, сондата може да продължи да изследва обекти от пояса на Кайпер – пояс астероиди отвъд орбитата на Нептун, където има множество ледени тела. Някои от тях според астрономите са по-големи от Плутон.

Основният проблем за сондата е боклукът. Малките спътници на Плутон се намират под постоянен обстрел от страна на обекти, идващи от пояса на Кайпер Отломки и прах се разхвърчат на всички страни и се оказват на орбита около планетата. Макар че камерите на апарата ще започнат наблюдение на планетната система няколко месеца преди максималното сближаване, те може да се натъкнат на бързи миниатюрни частици, всяка от които може да означава смърт за сондата.

Хал Уивър от Лабораторията за приложна физика на университета „Джон Хопкинс" пояснява, че поради високата скорост на движение на апарата дори частици с размери няколко милиметра може сериозно да го повредят или дори да го разрушат.

„Открихме още спътници – сега вече са пет. И разбираме, че тези спътници, както и вероятно още неоткрити обекти в системата на Плутон, може да „замърсяват" космическото пространство със следи от своите сблъсъци с обекти от пояса на Кайпер", допълва Алън Стърн, ръководител на мисията.

Разжалваната планета

От откриването на Плутон през 1930 до 2006 г. Плутон е смятан за деветата планета в Слънчевата система, но малко след старта на „Нови хоризонти" неговият статут е преразгледан и учените отсичат, че около Слънцето се въртят само осем планети. Виновници за „разжалването" на Плутон стават небесните тела Ерида, Хаумея и Макемаке, намиращи се още по-далече от бившата девета планета, спътника й Харон и Церера от главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.
От август 2006 г. всички тези обекти са обединени в категорията „планети джуджета". През 2008-а за Плутон и подобните му небесни тела е определена подкатегория „плутоиди". В нея се записват всички обекти от Слънчевата система, чийто радиус на орбитата е по-голям от този на Нептун. Масата им е достатъчна, за да им придават гравитационните сили почти сферична форма, но тези обекти не разчистват пространството около орбитата си (тоест около тях се въртят множество малки обекти). До 2011 г. на учените са известни само три спътника на Плутон.

Нови изненади

Четвъртият и петият спътник са открити от космическия телескоп „Хъбъл" през 2011 и 2012 г. Първоначално астрономите са на мнение, че откритието може да се окаже полезно за „Нови хоризонти", но днес не са убедени дали планетата не крие и други изненади.

Паралелно с търсенето на опасен „боклук" учените и инженерите разработват алтернативни маршрути на „Нови хоризонти", които биха могли да го спасят от потенциално смъртоносни сблъсъци.

„Опасяваме се, че Плутон със своите спътници може да се окаже истинска „черна вдовица". Сега работим над маршрутите за заобикаляне на нейното „леговище". На този етап сме установили, че дори да се наложи сондата да прелети на по-голямо разстояние от небесното тяло, ще успее да изпълни ключовите научни задачи на мисията", подчертава Алън Стърн.

Доскоро се смяташе, че безопасен маршрут може да се избере във външната част на орбитата на Харон – най-големия спътник на Плутон. Поради относително голямата маса и размери според учените луната разчиства околностите от малки отломки, като ги привлича към себе си. Но тази стратегия ще сработи само в случай че боклукът е събран в една плоскост (като на орбитата на Сатурн).

Според Стърн е възможно едва 10 дни преди сближаването с Плутон учените да разберат необходимо ли е да отвеждат „Нови хоризонти" на безопасно разстояние, „така че това ще бъде голяма интрига".

Петият спътник не зарадва учените

През юли 2012 г. е открит пети спътник на Плутон, получил обозначението Р5. Новата луна е посрещната от учените със смесени чувства. От една страна, откриването й може да е полезно за сондата „Нови хоризонти", която ще събере повече данни за системата на планетата джудже. Но от друга, не е изключено да има още неоткрити спътници и около Плутон да се окаже доста „замърсено".

Р5 е най-малката от луните на Плутон. Диаметърът й е между 15 и 24 км и е открита в резултат на анализ на изображения от космическия телескоп „Хъбъл", направени между 26 юни и 9 юли. Р5 е по-малък от своя предшественик – спътника Р4, открит година по-рано отново от „Хъбъл", и е в същата плоскост, както и останалите спътници на Плутон. Р5 се върти около планетата джудже на разстояние около 47 500 км.

Първият спътник на Плутон – Харон, е открит през 1978 година, почти 50 години след откриването на планетата джудже. През 2005-а „Хъбъл" открива два нови спътника – два месеца и половина преди старта на „Нови хоризонти". През юли 2011 г. е открита четвъртата луна и се изказват предположения, че съществуват поне още две.

Двата нови спътника трябва да получат официални имена. Според правилата на Международния астрономически съюз те следва да са на персонажи на гръцко-римската митология, свързани с подземното царство на Аид (Хадес, Плутон).