Нова техника за проследяване на разширението на околното пространство още днес може да отговори на въпроси, принципно неразрешими за алтернативни методи.

Това го знаем от почти шестнадесет години: Вселената се разширява с ускорение. А щом е така, значи в нея присъства някаква тъмна енергия – нещо, което разбутва галактиките на различни страни и осигурява въпросното ускорено разширение.

Но как действа тази тъмна енергия, още не знаем добре. Няма да търсим примерите далече – съвсем наскоро се появи хипотеза, че част от функциите на тъмната енергия може да се изпълняват от съвсем друга субстанция с друга физическа природа, намираща се в центъра на кухини – празнина между галактичните купове.

Ако тази или други подобни теории са верни, то по сила на естествените неравномерности в разпределянето на „другата" материя скоростта на разширение на Вселената в различни региони може да се различава. Как да проверим колко еднородно е ускорението на разширението на Вселената?

Ейбрахам Льоб от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (САЩ) смята, че като цяло за Вселената еднородността на нейното разширение може да се провери с помощта на реликтовото лъчение – Вселената се разширява с различна скорост на различни места – и на картата на реликтовото лъчение биха съществували доста сериозни отклонения от общата картина, чиято нееднородност не може да не се забележи.

Джеръми Дарлинг от Колорадския университет в Боулдър заложил на друг метод – така нареченото наблюдение на разширението на Вселената в реално време. Не е ясно защо той не разчита на реликтовото лъчение.

Температурата на последното зависи само от общото разширение на Вселената в момента между появата на лъчението и неговото фиксиране от астрономите. С други думи, получаваме „средна температура", при това усреднена за повече от 13 милиарда години.

В миналото разширението на Вселената може да не е имало ускоряващ характер, а днес то е именно такова. Наблюденията в „реално време" ще позволят да се направи нещо съвсем друго: „Те може да се използват за измерване на разширението днес или във всяка друга точка от историята на Вселената."

Какво се има предвид под наблюдения в реално време?

Разбира се, Вселената не престава да се разширява нито за секунда и за много години разширението може да достигне такава величина, която да е достъпна за фиксиране от земни уреди.

За да получи максимално точни цифри, Дарлинг използвал архивни данни от наблюдения на положението на извънгалактични обекти. Но уви, историята на астрономичните наблюдения е кратка. Всичко, което успял да получи в смисъла на точност, е картина на изотропно (равномерно) разширение на Вселената, с голяма грешка, достигаща 7%.

Но изследователят подчертава, че изчисленията му са само проверка на принципните възможности на космологията в „реално време". Космическият телескоп Gaia на Европейската космическа агенция от тази година наблюдава милиарди звезди и неговите възможности за точно изясняване на дистанцията до далечните обекти са доста по-големи от тези на вчерашните инструменти.

Затова той е способен рязко да увеличи точността на оценката на скоростта на разширението в сегашния момент и много по-точно да отговори на въпроса как именно тъмната енергия влияе на съвременната Вселена.

Джеръми Дарлинг отбелязва, че наблюденията в реално време ще могат да отговорят и на други интересни въпроси, например за точната маса на големите структури във Вселената и за това дали тя се върти като цяло.