Освен изчезването на динозаврите в историята на нашата планета е имало още няколко масови измирания, които са изтрили от лицето на Земята цели видове живи същества.
Едно от тези събития е било изчезването на мамутите и частичното оредяване на ранната популация от хора, което се е случило преди 12 800 години.
Археолозите смятаха, че това събитие, проявило се като 1300-годишен период на застудяване и заледяване (късен дриас), е било свързано с мощен космически сблъсък.
Сега независим екип учени е провел повторен анализ на геоложките отложения и датиране на планински породи, в резултат на което изследователите стигнали до извода, че измирането и падането на метеорита не съвпадат по време.
Привържениците на теорията за космически удар разглеждали 29 точки от Северна Америка до Европа, които съдържат тънък слой наноси, сочещи за падането на метеорит. Задачата на авторите от новото изследване била да проверят наистина ли възрастта на тези наноси е 12 800 години.
В статия, публикувана в сп. PNAS, учените съобщават, че роднини на масовото измиране се явяват само 3 от 29-те участъка. Всички останали геоложки зони не се поддавали на обичайния метод на радиометричен анализ, а това значи, че са много по-стари или по-млади от съдбоносното събитие със стотици, дори хиляди години.
Водещият автор на изследването Дейвид Мелцер, антрополог от Южния методистки университет в Далас, щата Тексас, твърди, че преди 12 800 години наистина се е случило нещо съществено. Температурата в Северното полукълбо е спаднала, а представители на цяла култура през епохата Кловис изведнъж са измрели на територията на Северна Америка. Тогава изчезнали и мамутите от лицето на Земята.
Привържениците на теорията на метеоритна атака смятат за доказателство на правотата си слой нанодиаманти, образували се поради високото налягане и температури, предизвикани от космическия сблъсък. Но Мелцер и колегите му съобщават, че появата на скъпоценните камъни може да се обясни и с много други причини.
Досега единственото убедително доказателство за вината на метеорита в масовото измиране преди 12 800 години са били 29-те точки с тънък слой наноси. Екипът на Мелцер доказва, че тези отложения са на съвсем различна възраст и към грешната теория е довела неточността на геоложките изследвания.
Например преди се смяташе, че възрастта на ледниковите структури в Алберта, Канада, е 13 000 години. Но тази датировка е взета само поради нейното подобие на друга структура, отдалечена от първата на 2600 километра и формирана в друг леден пласт. В други случаи не съвпада местоположението на датираните обекти.
Мелцер заключава, че теорията за космически сблъсък наистина изглежда разумна, но в дадения момент няма никакви основания да се смята, че тя е вярна. Нейни алтернативи впрочем също няма. Авторите на предишните изследвания засега не смятат да се отказват от изводите си.
