Различните видове щастие предизвикват различни ефекти. Бъдете щастливи: вашите гени могат да ви благодарят за това.

Учените твърдят, че щастието влияе върху вашия генетичен код. В първото по рода си проучване учени от Центъра за психоневроимунология Cousin към UCLA и Университета на Северна Каролина изследват как позитивната емоция въздейства върху експресията на човешките гени.

Това, което те откриват, е, че различни видове щастие имат учудващо различни ефекти върху човешкия геном.

Хората, които имат високи нива на евдемонично (от гръцки eu –„добро", и daimōn – „дух") благосъстояние – щастие, което идва от дълбокото чувство за цел и смисъл в живота, – показват много благоприятни профили на генна експресия в имунните клетки.

При тях нивата на експресия на гени, свързани с възпалителни процеси, са твърде ниски и имат засилена експресия на антивирусни гени и гени на антитела.

Хората, които имат силно изразено хедонистично поведение – вид щастие, което идва от консуматорското себезадоволяване, – показват точно обратното. Те имат неблагоприятен профил на експресия на гени, свързани с възпалителни процеси и ниски нива на експресия на антивирусни гени и гени на антитела.

Докладът е публикуван в последното онлайн издание на списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

През последните 10 години Стивън Коул, професор по медицина от UCLA, член на Cousins Center към UCLA, и неговите колеги, включително и първият изследовател на проблема Барбара Л. Фредриксон от университета на Северна Каролина, изследват как човешкият геном реагира на стрес, нищета, страх и други отрицателни емоционални състояния.

В това проучване изследователите си поставили въпроса, как човешкият геном реагира на позитивните емоции. Дали резултатът е противоположен на този при стрес и нищета, или позитивното мислене активира различен вид програма за генна експресия?

Учените изследват биологичните последици от хедонистичното и евдемоничното поведение през призмата на човешкия геном – система от около 21 000 гени – които са се развили основно за да помогнат на хората да оцелеят и да бъдат в добро здраве.

Предишни изследвания са показали, че циркулиращите имунни клетки показват системна промяна в изходните профили на генната експресия в периоди на продължителен стрес, заплаха или несигурност.

Тази промяна е известна като транскрипционен отговор (с транскрипция се означава процес на презаписване на молекули на ДНК в молекули на РНК) към нещастие, или CtrA, и се характеризира с повишена експресия на гени, свързани с възпалителни процеси и намалена експресия на гени, участващи в антивирусни реакции.

Тази форма на реакция, отбелязва Коул, вероятно се е развила, за да помогне на имунната система да противодейства на променящите се модели на микробна заплаха, и е свързана с променящите се условия на социалната среда. Тези заплахи включват бактериална инфекция при външни наранявания и повишен риск от вирусни инфекции вследствие от социални контакти.

„В съвременното общество средата, в която живеем, е много по-различна. Постоянното активиране на социални или символични заплахи насърчава възпаленията, предизвика сърдечносъдови, невродегенеративни и други болести и намалява устойчивостта към вирусни инфекции", заявява Коул, водещ на изследването.

В настоящото проучване изследователите са проучили кръвни проби от 80 здрави възрастни с хедонистично и евдемонично поведение, както и хора с различни негативни психологически и поведенчески модели. Екипът използва CtrA профил на генна експресия, за да опише различните биологични ефекти при хедонистично и евдемонично поведение.

И докато тези с изразено евдемонично поведение показват благоприятен профил на генна експресия в имунните си клетки, хората с хедонистично поведение показват неблагоприятен профил на генна експресия.

„Хора със силно изразено хедонистично поведение твърдят, че са щастливи и не се чувстват по-зле от тези с евдемонично поведение – заявява Коул. – И двете групи имат едни и същи високи нива на положителна емоция. " Техният геном реагира по различен начин, въпреки че и при двете групи емоционалните състояния са израз на щастие.

„Това, което проучването ни показва, е, че стремежът към правенето на добро за обществото и да се чувстваш добре, имат много различни въздействия върху човешкия геном, въпреки че те могат да носят сходни нива на положителна емоция – казва той. – Очевидно е, че човешкият геном е много чувствителен към различните начини за постигане на щастие и разликата е в нивото на съзнание, т.е. в нашия ум."