Астрономи от САЩ, Австралия и Нидерландия са измерили параметрите на въртене на пулсар с точност, превишаваща предишния анализ милион пъти.
В своята работа учените използвали изкривяване на импулсите на пулсара при преминаване на излъчването му през пространството между звезди и галактики, представляващо силно разредена среда от заредени частици. Анализирайки отделни изкривявания от лъчението на обекта, астрофизиците успели да реконструират динамиката на потоците от излъчването на пулсара като цяло.
За пулсара B0834+06 авторите открили, че обемът на пространството на излъчване на звездата е по-малко, отколкото се смяташе по-рано, и вероятно е разположен близо до нейната повърхност. Учените сравнили постигнатата от тях точност с тази, при която от Земята може да се различи двойната структура на молекули ДНК, разположени на Луната.
Смята се, че пулсарите представляват бързо въртящи се неутронни звезди, а линиите на магнитното им поле са наклонени към оста на въртене на звездата. Такива обекти се явяват източници на тясно насочено силно лъчение поради въртенето на звездата, фиксирано от външен наблюдател във вид на периодични импулси.
В зависимост от дължината на вълната се различават радиопулсари, рентгенови и оптични пулсари. В случаите с рентгеновите пулсари лъчението произтича от акрецията на веществото на звезда спътник, докато радиопулсарите излъчват собствена енергия.
Поради малките размери на неутронните звезди (около един или няколко километра) за наблюдението им се използват прецизни телескопи. В изследването на учените е използвана радиоинтерферометрия със свръхдълги бази. Този метод задейства едновременно няколко телескопа, разположени на значителни разстояния (хиляди километри) един от друг.
Механизмът на излъчването на пулсарите, от момента на откриването на първия радиопулсар PSR J1921+2153 в съзвездието Малка лисица през 1967 г., остава неясен. Сега астрономите са успели да подобрят точността на определянето на параметрите на въртенето на пулсара милион пъти в сравнение с предишните резултати.
Авторите са публикували изследването в сп. MNRAS, а накратко с него можете да се запознаете на сайта на колаборация CAASTRO.
