„Великите събития, описани в Свещеното писание, никога не са се случили", пише Вана Ванучини в статия, отпечатана във в. La Repubblica. Изводът е направен след многогодишни разкопки.

Кой е разрушил стените на Йерихон? Днес мнозина в Израел биха казали, че това е дело на ръцете на археолозите – най-малкото, че стените са били „разбити". Данните, получени в резултат на многогодишна работа на израелски археолози на мястото на събитията, описани в Свещеното писание, се различават радикално от това, което разказва Библията.

Така например израелските свещеници не са разрушили стените на Йерихон със седемдневно ходене около стените и със звуците на своите тръби. Стени просто не е имало, пише авторът на статията.

Обитаваните области на Ханаан, Обетованата земя на израилтяните, не са били „големи", както се казва в Библията, и не са били заобиколени от стени, издигнати до небесата.

„Затова героизмът на завоевателите, които са се сражавали с превъзхождащите техните сили ханаанци, не са нищо друго освен теологична конструкция, лишена от всякаква фактическа база – казва археологът Зеев Херцог, професор от факултета по археология към Телавивския университет. – По такъв начин, въз основа на всички получени от нас резултати, голяма част от учените в областта на археологията, библейските изследвания и историята на еврейския народ са съгласни, че събитията, описани в Библията, не са били исторически факти. Това са легенди като легендата за Ромул и Рем. Става дума за истинска научна революция."

„Археологията е станала национално хоби през 50-те и 60-те години – продължава Херцог. – Новите нации търсят подкрепа в археологията, за да укрепят националното единство, да възстановят страната. И децата на имигрантите са се нуждаели от установяване на връзка със земята на предците. Това е станало колективно увлечение, точно затова и аз станах археолог."

„Така ние копахме и копахме. Постепенно започнаха да се появяват първите противоречия. В крайна сметка всички тези разкопки доведоха до това, че стана ясно: израилтяните никога не са били в Египет, никога не са бродили из пустинята, никога не са завземали земя, за да я предадат после на Дванайсетте израилски племена. Нито едно от централните събития в историята на евреите не е потвърдено от това, което сме откривали – разказва ученият. – Изход например може да засяга само няколко семейства, чиято история след това е била разширена и „национализирана" по теологични съображения."

Тази гръмка революция трудно може да се поддържа в колективното съзнание, казва професорът. Най-сложният за осмисляне момент за тези, които винаги са вярвали в Библията, е бил исторически документ за това, че великото Царство на Давид и Соломон, станали, според Писанието, най-висша точка на политическата, военна и икономическа мощ на народа на Израел, царство, което според Книгата на царете се е простирало от бреговете на Ефрат до Газа, според Херцог е „историографска, несъответстваща с реалността постройка".

„Величието на Царството на Давид и Соломон е епично, не историческо. Може би последно доказателство за това е фактът, че така и не разбрахме как се е наричало то – казва Херцог. – Йерусалим целият е прекопан. Разкопките дадоха впечатляващо количество материали, отнасящи се към периоди, предшестващи и последващи съществуването на обединеното Царство на Давид и Соломон.

Нищо не потвърждава факта за съществуване на царството, нито една глинена отломка. И това не означава, че археолозите не са търсили където трябва. Те са получили многобройни свидетелства за това, че във времената на Давид и Соломон Йерусалим е бил голямо селище, в което не е имало нито централен храм, нито царски дворец.

Давид и Соломон са били начело на племенни княжества, контролиращи неголеми райони. Давид – в Хеврон, Соломон – в Йерусалим. Едновременно с това на хълмовете на Самария е възникнала отделна държава. Израел и Самария първоначално са били две отделни и враждуващи понякога царства."