Анализ на повърхността на млад кратер в южното полукълбо на Марс сочи: не толкова отдавна там е имало потоци вода.

Как е възможно това, ако се отчита, че Червената планета е студена от незапомнени времена и затова не може да ражда повърхностни водоеми?

Изследователи начело с Андреас Йонсон от университета в Гьотеборг (Швеция) твърдят, че техните находки свидетелстват в полза на неотдавнашно наличие на течна вода на повърхността на Марс.

Учените са направили изводите си след изучаване на млад кратер в средните южни ширини на Червената планета, чиято повърхност съдържа добре съхранени следи от дерета от вода и слоеве наносни материали, характерни обикновено за райони с неотдавнашни мощни потоци.

Водата, носеща отломки от скали и планински породи, нерядко натрупва толкова много твърди примеси, че възниква така нареченият отломъчен поток. Плътността на материала в него стига до 2000 кг/м³, което е два пъти по-високо, отколкото на обикновената вода, но триенето при отломъчния поток е малко по-високо от това на водния.

В резултат такива потоци могат силно да променят ландшафта и заедно с това са способни да се придвижат на много големи разстояния – съчетание от качества, което им позволява да оставят следи, уникални от геоложка гледна точка. От двете страни на точката, където потокът спира, възниква нещо като дига, която може да се разпознае дори след хиляди години. Именно такива признаци е успял да открие екипът на Йонсон на Марс.

...И те се оказали изключително подобни на следи от отломъчни потоци в Шпицберген, изследвани по-рано от скандинавските учени. Освен това, както и на земния архипелаг, следите от марсианките потоци са доста млади. Всички оценки на възрастта на потоците в кратера, направени въз основа на различни признаци, дали цифрата около 200 000 години – тоест след последния марсиански „ледников период", завършил преди 400 000 години.

Всъщност всички досега известни следи от такъв род имат голяма възраст – често са приписвани на катастрофални събития, случили се при масовото движение на ледовете, които могат да предизвикат временно образуване на отломъчни потоци

„Това означава, че процесите, свързани с топенето на ледовете, които са формирали изучаваните от нас наноси, са били изключително ефективни и в по-късни времена", смята Андреас Йонсон.

Какво може да е предизвикало подобен род топене на ледове и образуването на потоци, ако на днешния Марс температурите не са достатъчно високи за съществуването дори на временни водоеми? Самият Йонсон смята, че тъй като планетата има изменящ се ъгъл на наклона на оста на въртене, то и в миналото, при по-голям наклон, Марс може да е изпитвал резки сезонни колебания на температурите.

В такива условия намиращият се в средните южни ширини кратер може да се е озовал под преките слънчеви лъчи, които са накарали голямата ледено-снежна формация да се разтопи бързо, образувайки мощни отломъчни потоци.

От това може да следва, че на марсианската повърхност периодично се появява много течна вода, дори независимо от общата ниска температура на планетата.

Впрочем още е рано да се правят изводи, че Марс периодично се топи от резките колебания на наклона на оста на въртене.

Първо, тамошната атмосфера е доста тънка и дори „барабаненето" на оста на въртене може да е недостатъчно за поддържането на устойчиви повърхностни водоеми. Второ (и това е най-важното), все още имаме много малко наблюдения, отнасящи се до геологията на Марс.

Само след натрупване на маса допълнителни данни можем да се опитаме да оценим доколко колебанията на оста може да са били причина за възникване на течна вода на Четвъртата планета.