Поредното изследване на ДНК показало, че неандерталците били лишени от някои човешки гени, определящи нашето поведение.

В последните години специалистите се занимават със съставяне на генни карти на неандерталци, измрели преди около 30 000 години. Става ясно, че много от съвременните хора са унаследили от предците си някои гени.

Тъй като въпросът за родословието може да се смята за решен, изследователите пристъпили към сравнението на генома на неандерталците и съвременните хора в търсене на гени, които ни правят уникални представители на рода Homo и сочат произхода на генетичните заболявания.

В сравнение с неандерталците човечеството, изглежда, особено активно е развивало гени, свързани с поведението, твърди екипът, оглавяван от Сванте Пебо, специалист по древна генетика от Института за еволюционна антропология към обществото „Макс Планк" (Германия).

При неандерталците прави впечатление липсата на гени, свързани с хиперактивност и агресивно поведение при съвременните хора. Те нямали и участъци в ДНК, свързани с аутизъм. Само остава неясно нашите гени засилили ли са агресивността в сравнение с неандерталците, или напротив – снижили са я.

Освен това някъде преди 1–0,5 млн. години броят на неандерталците е намалял и оттогава популацията така и останала малобройна. Нищо добро не донесло това – естественият отбор останал с малко възможности да се избави от лошите мутации.

Пебо и колегите му разгледали гените на двама неандерталци – от Испания и Хърватия. Резултатите били сравнени с данни за ДНК на трети неандерталец, живял в Сибир, и с ДНК на някои съвременни хора. Станало ясно, че генетичното разнообразие сред неандерталците четири пъти отстъпвало на това на съвременните африканци и три пъти – на европейците и азиатците.

Сравнението показало също, че съвременните хора притежават уникални гени, свързани със сърдечното здраве и обмяната на веществата. Освен това ние си имаме гени на цвета на кожата и косите, липсващи при неандерталците.

Вярно, да не забравяме, че от времената на неолитната революция ние живеем и се развиваме далеч не така, както неандерталците. Ако искаме да разберем какво наистина ни отличава от тях, трябва да сравним гените не на съвременните хора, а на пещерните ловци и събирачи.

Колегите на Пебо сравнили дори ДНК на неандерталци и съвременни хора с гените на денисовците – още едни наши братовчеди, обитавали Сибир преди около 40 000 години и за които е известно само по генетични карти и някои кости. Основните разлики са свързани с извивка в долната част на гърба, която при неандерталците не е така кръгла, както при денисовците и съвременните хора.

Неандерталците, денисовците и хората са имали общ прародител, живял преди повече от половин милион години. Трудно е обаче да се установи кой е той, тъй като ние сме се кръстосвали с неандерталците, излизайки от Африка преди около 60 000 години.

В резултат съвременните хора с европейски произход дължат само около 2% от своя геном на неандерталците, а при обитателите на Меланезия този показател стига до 3-5%, само че тук става дума вече за денисовците.

Експертите предупреждават, че в никакъв случай не трябва да правим изводи за неразвитостта на неандерталците, изхождайки от липсата при тях на гени, които имаме ние. Всеки вид има свой еволюционен път.