Явлението кросмодален пренос наистина съществува, но както и преди – няма обяснение.

Кранчето, отговарящо за топлата вода, е обозначено с червено, а кранчето със синята боичка пуска студената.

Размишлявайки над това каква боя да си купите, вие произнасяте: „Иска ми се нещо в топли тонове – жълти или оранжеви оттенъци."

В психологията това се нарича кросмодален пренос. Информацията, получена с помощта на един от сензорните канали (например зрителния), се използва след това по определен начин в условията на функциониране на друг сензорен канал (например тактилен).

Повечето изследвания на тази тема са носили субективен характер – хората просто били питани с какво асоциират един или друг цвят или пък ги докосвали до топлинен дразнител и изяснявали какъв цвят е той в представите на участника в експеримента.

Екип изследователи от Япония, Австралия и Великобритания се опитали да разработят по-обективен метод.

В основата му бил заложен имплицитният асоциативен тест, разработен за оценка на силата на автоматичните асоциации между различни понятия (можете да го опитате тук).

Проведени били три експеримента, броят на участниците – 42-ма души. Всеки участвал само в един от трите опита и във всичките имало различни комбинации на цветове и топлинни дразнители.

В два експеримента в ролята на топлинен дразнител влизали думите „студен" и „топъл", появяващи се на екрана на монитор. В третия бил задействан елемент на Пелтие, тоест доброволците усещали температурата с показалеца.

В един от случаите на доброволците директно се предлагали „правилни" връзки (например червеното бутонче отговаряло за топлото), а в друг – „неправилни" (на топлото съответствало синьото бутонче).

Резултатът бил любопитен: кросмодалният пренос протича, очевидно, само в една посока. Времето на отклик на привичните и непривичните съчетания се оказало еднакво, когато трябвало да се идентифицира цвета на топлинния дразнител.

Когато трябвало да се назове температурата, съответстваща на цвета, доброволците се справяли по-бързо с обичайните съчетания. И това е доста странен резултат, тъй като именно цветът в нашето всекидневие обозначава температурата, докато температурата много рядко се използва за обозначаване на цвят.

Аналогичен еднопосочен кросмодален пренос се наблюдава при хората със синестезия – те възприемат числа, месеци и дори звуци като нещо цветно, но не обратното, например не могат да присвоят на цвета звук.

Авторите не се наемат да обяснят тази еднопосочност. Целта им била в друго – те твърдят, че за първи път са успели обективно да докажат съществуването на даденото явление (за доказателство служат забавените реакции при сблъсък с непривично съчетание на температура и цвят).

Няма яснота и защо възникват именно тези, а не други асоциации с цветовете.

Логиката може да е много проста. Огънят и Слънцето са горещи и топли. Следователно техният цвят ще се асоциира с топлина. Водата и гората са студени, затова синият и зеленият цвят предизвикват у нас съответните представи. Освен това, когато ни е топло, ние почервеняваме. Когато ни е студено, ни питат защо сме посинели.