Аутизмът, възможно, се развива поради това, че по време на формиране на шестте невронни слоя от мозъчната кора някои нейни части се оказват подредени не както трябва.

Аутизмът е заболяване толкова загадъчно, колкото и разпространено. Симптомите му са добре известни, но що за невробиология стои зад него, учените още не могат да разберат.

Може би трябва да се надяваме на генетиката – и наистина периодично се съобщава за мутации, свързани с аутизма, но тези мутации се оказали прекалено много и – което е най-важното – само по една мутация очевидно аутизмът не може да се предскаже.

И все пак науката упорито не се предава, опитвайки се да разбере как се развиват заболяванията от аутистичния спектър, с какви невроанатомични аномалии се съпровождат, от какво се причинява всичко това от страна на гените и от страна на външната среда.

Любопитни резултати в този смисъл са получили Ерик Курщайн и колегите му от Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ). Известно е, че мозъчната кора има сложен строеж и тук става въпрос не само за извивките – кората се състои от шест невронни слоя, във всеки от които клетките имат собствени отличителни признаци.

Тоест невроните от горния слой и изглеждат, и са организирани различно от невроните в другите слоеве. Същото може да се каже и за невроните от слой две, слой три и т.н. Благодарение на толкова непроста цитоархитектоника кората може да изпълнява доста сериозни когнитивни задачи.

Само че именно тази подредена сложност се оказва нарушена при страдащите от аутизъм. Изследователите са анализирали строежа на кората при 22 деца, починали на възраст от 2 до 15 години, половината от които имали аутизъм в мека или силна форма. В 10 от 11 аутистични случая в мозъчната кора са открити участъци, в които невроните не са опаковани така, както трябва, или някои слоеве изобщо отсъстват.

Тези аномални участъци се групират в темпоралните и фронталните области, тоест в зоните, които отговарят за редица когнитивни функции (включително свързани с езика и речта) и които при аутизма работят неправилно.

В същото време в тилния лоб, свързан предимно с анализа на зрителна информация, аномални участъци нямало, тоест аутизмът изобщо не се отразява на тази зона. В мозъка на здрави деца аномалии в цитоархитектониката на кората отсъствали като клас, без да се брои един случай – на дете, което не страдало от аутизъм, а от необясними припадъци, които може да се дължали на особеностите в строежа на мозъчната кора.

Една от популярните хипотези, обясняващи появата на аутизъм, твърди, че при такива разстройства се нарушава комуникацията вътре и между невронните слоеве на кората. Получените резултати сякаш напълно я потвърждават – действително, ако клетките не са си на мястото, им е трудно да обменят информация.

Друг важен извод от изследването е, че предпоставките за аутизма очевидно възникват още във вътреутробното развитие, на етапите, когато невроните в мозъчната кора се разпределят по слоевете.

Но тук възникват множество въпроси, например достатъчни ли са тези аномалии, или е необходимо още някакво въздействие отвън, за да играят те в полза на аутизма? И имат ли отношение особеностите на неправилните слоеве към тежестта на симптомите? Накрая, какви молекулярно-генетични причини може да има толкова странно устройство на мозъчната кора?

Може и неправилно подредените зони да нямат никакво отношение към аутизма. Скептиците посочват, че изследванията са провеждани с мъртви мозъци и някои посмъртни изменения може да са заблудили авторите. Дали е така, или не, могат да изяснят допълнителни изследвания.