Най-големият бич при недоносените деца е така нареченият респираторен дистрес синдром /РДС/. Около 11% от новородените у нас всяка година са недоносени, а 30% от тях страдат именно от него. В момента за болестта има терапия, която спасява десетки малчугани, родени в седмия месец. Малцина обаче знаят, че в диагностиката на заболяването има и сериозна "българска следа". Тя е в лицето на чл. кор. проф. Здравко Лалчев - биофизик от Биологическия факултет на Алма матер. Заедно с акад. Дочи Ексерова преди време откриват оригинален начин за бърза диагностика на РДС. А с педиатъра проф. Емилия Христова и в момента продължават изследванията, с които търсят начин да спасят все повече малчугани, пише "Стандарт".

Недоносените деца най-често страдат от РДС, тъй като най-трудно съзрява белият им дроб, разказва проф. Здравко Лалчев. При преждевременно раждане дробът не може да се разгъне и детето не може да поеме първата си глътка въздух. Липсват му необходимите за това субстанции, които се съдържат в т.нар. алвеоларен сърфактант. Тяхното отсъствие е причината дробът да колабира - и след броени часове следва летален изход за пеленачето.

Професор Лалчев е човекът, посветил на диагностиката и лечението на РДС близо 30 години от живота си. През 1986 г. заедно с акад. Дочи Ексерова създават оригинален метод за бърза диагностика на заболяването, още преди детето да се роди. Неотдавна с последния си научен проект той предложи и начин за допълнително активиране на препаратите за лечение на болестта, ако те откажат да действат.
Диагноза на РДС може да бъде поставена още по време на бременността,

като се използват проби от околоплодната течност

разказва проф. Лалчев. Този оригинален БГ метод вече е внедрен не само у нас, а и в Дания, САЩ и Украйна. "Той отнема далеч по-малко време от другите начини на изследване", споделя професорът. Нужен е и по-малък обем от пробата, която се проучва. "Методът се базира на дългогодишни изследвания на международно признатата българска физико-химична школа. Върховно удовлетворение е да видиш как чисто фундаментални резултати, получени в университетската лаборатория, "работят" и се прилагат в практиката, в случая в клиничната диагностика", добавя професорът.

"Алвеоларният сърфактант, който помага на детето да разгъне дроба си, се натрупва рязко в организма именно около седмия месец. Преди това се отделя в малки количества. Ако детето се роди преждевременно, има голяма вероятност то да страда от РДС ", разказва проф. Лалчев. Това обаче може да бъде предсказано по два начина. Единият е чрез изследване на проба от околоплодната течност на майката, а другият - на проба от самото новородено. И именно тук е българският принос. Американските методи включват изследване на състава на околоплодната течност и количествено проследяване как по време на бременността в нея нарастват необходимите компоненти. "Нашият метод е по-достоверен и отнема едва 15-20 минути. Той изследва директно поведението на алвеоларния сърфактант в пробите", разказва професорът. "Гледаме пробата (която е една капчица) под микроскоп - ако тя е "незряла" и детето ще развие болестта,

т. нар. тънък течен филм се къса

Ако филмът е стабилен - риск детето да заболее няма", разказва ученият.
След откриването на начина за поставяне на диагнози, проф. Лалчев става и един от пионерите при въвеждането на терапията у нас. Тя се прилага на децата веднага след раждането и благодарение на нея са спасени хиляди бебета. Ученият съдейства на екипа на проф. Емилия Христова от Университетската педиатрична болница при внедряването й през 1992 г. Оттогава до наши дни лечението е приложено на над 14 000 деца, като за този период смъртността сред новородените е намаляла от 7,7% на 4,5 %. В момента на пазара вече се предлагат 5-6 такива лекарства. Именно на проблема за ефективността им е посветен и последният научен проект на проф. Лалчев и ръководената от него лаборатория по "Моделни мембрани" в Биологическия факултет на СУ. Проблемът при лечението с тези препарати по думите на проф. Лалчев е, че попадайки в белия дроб на новороденото, около 20-25% от тях губят активността си и не действат. Това може да стане поради

инфекции, кръвоизливи, белодробен оток

и други. Така лекарственият препарат се инактивира и детето може да си отиде, въпреки че на практика му е приложено лечение. "Всяко лекарство в епруветка работи, но на живо невинаги става така. Нашата задача беше да намерим такива субстанции, които да се добавят към препаратите и отново да ги активират", посочва проф. Лалчев. "Нормалният процент на успеваемост при терапията е около 90%. Но когато препаратите не работят, вместо от сто деца да спасите 90 ще спасите 80. А не може ли да бъдат 85? Ще кажете - 5 деца са малко. Но и едно дете не е малко, особено ако е вашето", заявява той.
До момента

екипът му е намерил вече четири полимера

под чието въздействие лекарствените препарати си възвръщат способността да действат. В него са изтъкнати наши хабилитирани учени - проф. дхм Християн Василиев, проф. д-р Емилия Христова, доц. д-р Албена Йорданова и др. Те вече са установили и механизмите, по които препаратът започва да действа отново. "Дали ще продължим изследването и то ще се превърне в част от практиката, зависи от това ще намерим ли финансова подкрепа. Защото наука се прави с хора и пари", казва проф. Лалчев.

Над 10 млади в лабораторията

В 25-годишната история на лабораторията на проф. Лалчев на щат обикновено са 3-4 души. Но винаги има над 10 - предимно дипломанти и докторанти, защото той е убеден, че наука трябва да се прави с млади хора. "Въображението и енергията на младите се добавя към опита и ерудицията на по-възрастните. Така се постига баланс", категоричен е той. "Мотивираните млади хора са гладни за научна среда - ако не я намерят у нас, отиват да я търсят навън. Хубавото е, че някои вече започнаха да се връщат". За 40 г. преподавателски стаж той може да изчисли как се е променил именно процентът на тези мотивирани младежи, които виждат бъдещето си свързано с науката. "Има една категория надарени деца, те са спуснати свише. Има втора група - много талантливи и мотивирани, както и трета - просто интелигентни, поработват, но не достатъчно. А интелигентността без образованост е безполезно, даже опасно нещо. И винаги има такива в четвърта група, които според мен са сбъркали факултета", казва той. Само че преди процентът на мотивираните и талантливи младежи бил около 40-50%. "Това бяха студенти, на които виждаш как очите им светят. Сега този процент е паднал на около 20-30", смята ученият.