...За разлика, разбира се, от мъжете – при силния пол стресът отслабва дара за разбиране на другите хора.

В условията на стрес нашият организъм изисква допълнителни ресурси, за да се справи с трудната ситуация.

При това е желателно тези ресурси да не се изразходват за нищо друго, тоест необходимо е колкото може по-силно да съкратим обичайните потребности.

А тъй като стресът се отразява както на физиологията, така и на психиката, може да се очаква, че стресираният човек няма да е особено склонен към социална активност.

Разбира се, трудната ситуация може да се преодолее, като поискаме помощ от другите, но социалният контакт помага на емоционалните и когнитивните усилия, които отново изискват разход на ресурси. Общо взето, в стресови ситуации човек по-малко обръща внимание на другите, а това може да се изрази например в отслабване на емпатията.

Но тук има нюанс – всички тези съображения се изпълняват само за мъжете. Изследователи от института SISSA в Триест (Италия) и колегите им от Виенския университет (Австрия) са открили полови пристрастия в психологическата реакция на стреса.

Клаус Лам и сие спретнали умерен стрес за доброволците, посетили тяхната лаборатория. Например човек трябвало публично да произнесе реч, след което учените оценявали психическото му състояние.

То било оценявано по няколко параметъра – например доброволецът трябвало точно да повтори чуждото движение или да оцени своите и чуждите емоции, или да каже какво мисли за бъдещето на другия човек. Тоест освен психомоторното копиране се проверявала способността да се приемат чувствата и състоянието на другите.

В сп. Psychoneuroendocrinology изследователите съобщават, че мъжете изцяло потвърдили изходната хипотеза – след стрес те изпълнявали по-зле всички разновидности на психологическия тест, отколкото преди това. Тоест силния пол в условията на стрес наистина слабо се интересува какво мисли или чувства другият човек. Може да се каже, че именно стресът прави егоцентрици от мъжете.

При дамите обаче картината била обратна – след стрес те по-добре изпълнявали психосоциалния тест, тоест стресът ги правел по-социални. С други думи, стресираната жена става по-малък егоцентрик и на нея ѝ е по-лесно да намери социална подкрепа.

Защо жените в социален смисъл реагират на стреса различно от мъжете, изследователите още не могат да обяснят с точност. Възможно е причината да е в особеностите на хормоналния апарат – известно е, че при жените в отговор на стреса се отделя повече окситоцин, а този хормон активно е задействан в социалното поведение (укрепва привързаностите, повишава емпатията и т.н.).

А може и нещата да опират до това как мъжете и жените се отнасят към трудностите – ако мъжът смята, че трябва да реши своя проблем сам, то жената, като „слаб пол", първоначално е настроена към помощ (тук още не е ясно кое е причината и кое – следствието).

Така или иначе, сега имаме още едно обяснение защо в сложни ситуации някои двойки трудно се разбират взаимно.